С приближаването на запад, пустинната гледка изведнъж отстъпва място на зелен пейзаж и картини на изпълнени с цветове градини и полета. Човек има чувство, че е попаднал в друга държава, на друга географска ширина. Причината за тази рязка разлика е мощното живително влияние на Средиземно море върху местния климат.

В тази част на Сирия се намират и най-забележителните крепости и замъци, построени от рицарите кръстоносци през XI-XIII век, при това, запазени в превъзходно състояние (около 30 на брой).

Безспорно най-известния и най-величественият сред тях е Крак дьо Шевалие. Лорънс Арабски го нарича „най-романтичният от всички замъци”. Разположен е сред красива местност в долината Букея, на запад от гр. Хомс, недалеч от средиземноморското крайбрежие. Изграден в романско-готически стил върху основите на старо кюрдско укрепление, той принадлежал на Ордена на Рицарите Хоспиталиери.

Специалистите го причисляват към световните образци в крепостното строителство. Бил непревземаем на практика – можел да издържи непрекъсната обсада 5 години, като през това време имал осигурени провизии за 2000 души. И все пак през 1271 г. бил превзет от войските на мамелюкския султан Зехир Бейбарс, който обаче си послужил с военна хитрост, за да проникне във вътрешната част на замъка. Така паднала  последната крепост на рицарите кръстоносци на Изток. 

Приблизително по средата на пътя Дамаск – Алепо се намира гр. Хама – известен още от древността град, като най-забележителните паметници, свързани с него са огромните дървени водни колела (нории), задвижвани от реката, които функционират от близо хиляда години и до ден днешен.

Алепо (на арабски Халеб), вторият по големина град в страната („северната столица” на Сирия), е красив и модерен арабски град, обявен за културна столица на ислямския свят за 2006 г. Историята му се губи някъде около 5 хилядолетия назад. Легендите свързват града с библейския патриарх Авраам. Около IV-III век пр. Хр. Алепо бил столица на силното Ямхадско царство на аморитите.  Векове наред градът е оживен търговски кръстопът, една от главните спирки по прочутия Път на коприната. Не случайно са го наричали „Мост между Ориента и Запада”. Търговските му връзки с Европа са били винаги най-силни в сравнение с всички градове в Югозападна Азия. Той е от малкото места в целия регион, където събирали търговци и кервани от Индия, Персия, Далечния Изток и Генуа, Венеция и Марсилия.

Християните в Алепо са повече, отколкото в Дамаск (предимно арменци), а жените са по-еманципирани. Докато в Дамаск е трудно да срещнеш жена без забрадка, а вечер почти е изключено да видиш жени по улиците (с изключение на по-скъпите ресторанти, които освен от чужденци, се посещават и от представители на столичния „хайлайф”, както мъже, така и жени), в Алепо е по-различно – много от жените са облечени в съвременен стил, по европейска мода. Можеш да ги срещнеш и навън, и в ресторантите, даже, непридружавани от мъже, гледка, която в Дамаск е изключение. По централните кафенета на Алепо е пълно с млади, съвременно облечени момичета или жени, съчетали европейския стил с традиционната забрадка, които си пият чая или кафето, пушейки небрежно от наргиле.

Пазарът на Алепо не е толкова богат и колоритен като този в Дамаск, но централният хамам „Ал Наср”, запазен от векове, е истинско произведение на изкуството (обявен е от ЮНЕСКО за архитектурен паметник). Забележителен монумент на средновековното арабско архитектурно фортификационно изкуство е и Цитаделата, разположена в центъра на града. От високите й части се открива най-хубавата панорамна гледка към Алепо и околностите му.

Друго място, което си заслужава да се посети в Алепо е хотел „Барон”. Барът му е може би най-подходящият вариант за релакс и отпускащо питие след изморителното кръстосване из градските забележителности сред шумната ориенталска „лудница”. Цялостната архитектура и обзавеждане на хотела напомнят донякъде викторианския стил и създават комфортна ретро-атмосфера; интериорът почти не е променян от 1911 г. А в 203 стая редовно отсядала Агата Кристи, там дори е написала някои от романите си, включително „Убийство в Ориент експрес”. Лорънс Арабски също обичал да посещава хотел „Барон”, последния път – „забравил” да си плати сметката (поставена е в рамка на стената на бара).

Алепо е световно известен и със сапуните, които се произвеждат там – още от столетия, целият арабски свят, а и Европа познават съвършеното качество, майсторския финес и богатия аромат на десетките видове сапуни с марка „Халеб” .

Калаат Семаан

Монументалният християнски комплекс (разположен на 12 000 кв. м.) – останките от манастира на Св. Симеон Стълпник, намиращ се на около 30 км. на север от Алепо, е сред най-почитаните християнски паметници в света. Сред най-прославените светци, особено в православния свят, е и св. Симеон. Лично император Теодосий идвал при него да му се поклони и да го моли за съвет или прошка. Около каменната колона, върху който светецът прекарал 37 години от живота си (род. 386 г. – поч. 459 г.), хранейки се само с листа и корени, е бил съграден грандиозен  храм, съставен от 4 много добре запазени и до днес базилики в ранновизантийски стил. Мястото, където е разположена тази християнска светиня е на висок хълм, сред красива природа, всичко е покрито в зеленина, заредено като че ли с големи дози положителна енергия... Човек действително се чувства като пречистен, напускайки комплекса.

Освен останките от уникалния манастирски комплекс на Св. Симеон, районът около Алепо предлага и други изключително интересни паметници на изкушените от историята туристи – т.нар. „византийски мъртви градове”. Това са няколкостотин неизвестно точно по какви причини обезлюдени селища от IV-VI век, част от тях запазени в толкова добро състояние, сякаш обитателите им са ги напуснали преди няколко десетилетия. Най-интересните и най-добре съхранените са Серджилла, Ал-Бара, Руейха, Барад, Шеншерах, Бшилла, Джерада, Бакирха, Бабиска, Коканая, Маез.