Океан, който сутрин заблестява на първите лъчи на слънцето като диамантена мина, огромен фронт от широки, ситнозърнести плажове, потънали в светлина алеи, грациозно извиващи се покрай малките бели къщички, построени като че от пластмаса, с изваяни в полумесеци балкончета

и огради от бяло ковано желязо, ресторанти с вишневочервени навеси над входовете, на които със златни букви са изписани имената им, блестящи от чистота офиси на малки и големи компании, спортни клубове, барове и неизброимо число магазини – всичко това създава неуловимия уют на този вълшебен щат, на това весело, туптящо сърце, наречено Флорида. Като рубини блестят хилядите цветове на бугенвилиите, кочаните съцветия по храсти и ниски дръвчета, от небето се лее шоколадов крем, ванилов сладолед и препечена захар, а малките крайбрежни градчета като Форд Лодърдейл и Коръл Гейбълс са потънали в ленив сън, мъхната зеленина и сладък, слънчев сироп.

Но ние отиваме още по-надолу, спускаме се по магистрала № 1 по федералната пътна регистрация на САЩ към Флорида Кий. Прекосяваме синия залив, делящ континента от островите и преминавайки под слънчевия водопад на дъгата, извита в засмяното небе като моста в Сидней, се озоваваме на Кий Ларго – първото и най-голямо парче суша от групата атоли, пръснати в сапфиреното море като разпиляна огърлица. Географски и законно тя е част от Флорида, но жителите й имат по различно отношение по въпроса. Кий Уест, най-южният остров, дори се обяви за самостоятелна република през 1982 г. Никой не я призна естествено, но населението му продължава да казва: “Трябва да отскоча до Флорида”, когато се налага да отиде до Маями.

Макар че Флорида Кий се свързва главно с две неща: с тропика и с рая, първото е невярно, а второто разгневява хората тук. Кий не може да са в тропиците, защото дори най-южната им точка е на 110 км. от Тропика на Козирога, откъдето официално се смята, че започва тропичният пояс. А що се отнася до рая, той отдавна е изчезнал. Цветните брошури показват само лъскавата страна на островите, като гланцираната им повърхност. В началото на ХХ век на разстоянието от 170 км. от Кий Уест до континента, са живеели по-малко от 1000 души. До 1960 г. те нарастват едва на 14 000, 90% от които са мошеници и измамници, преследвани от закона. Кий винаги са се гордеели с гостоприемството си, оказвано на тези, които не биха били приети никъде другаде. Днес тук живее голямо лесбийско и гей общество. В миналото контрабандистите на алкохол по време на сухия режим в САЩ и дилърите на дрога са намирали укритие от закона на това отдалечено място. Не е тайна, че през 70-сте год. ,след като флотът се оттегли от островите, Лоуър Кий просъществуваха благодарение на трафика на наркотици. Яхтите от Колумбия и Венецуела акостираха в глухите заливчета и съмнителни личности от латиноамерикански произход, но вече граждани на САЩ, пренасяха тревата и белия прах нагоре. Всеки намигаше: марихуана, а, една цигарка, за настроение...

Подобно на австралийците, наследници на каторжници, така и хората, родени тук, произлизат най-вече от крадци, но особен вид крадци, които са си изкарвали хляба от нещастието на другите. Всяка година десетки кораби, плаващи по търговския маршрут Ню Йорк – Ню Орлиънс, са попадали на рифовете край островите и когато се разнасял викът: “Корабокрушение!”, всеки, който можел да върви, се хвърлял в лодката си и се отправял в морето да види какво може да докопа от отломките за себе си преди другите.