В по-ново време Флорида Кий преживява от морските костенурки и кубинските пури. Този най-голям до тях карибски остров винаги е оказвал силно влияние. Неуспешната война срещу Испания през 1868 г. кара много кубинци да избягат в Америка, където биват приети от същото разнолико и полиглотско общество, приютило бахамски лоялисти, алабамски обирджии и всякакви други нехранимайковци.

Днес на преден план в Кий Уест /название, често обхващащо цялата островна група/ е туризмът. Всеки ден круизните кораби изсипват огромна тълпа зяпачи, която се размотава напред-назад, изпада в умилени, когато разбере, че “точно в този бар” Хемингуей е пил дайкирито си /и в повечето случаи това се оказва вярно, тъй като той е пил навсякъде/ и пилее луди пари за тениски с неговия образ. Посещава стълбчето, откъдето започва крайбрежната магистрала, минаваща през цялото атлантическо крайбрежие на САЩ и стигаща до щата Мейн с номерация №1, на което е отбелязано “0 мили”, разглежда вилата на Хемингуей и Малкия Бял дом, къщата, в която е отсядал Хари Труман и където е пиел бърбън през деня и играел покер през нощта, и в края на деня отива да гледа залеза. Наблюдаването на залеза е гвоздеят в програмата. Всички тук са луди на тема “залез”. Той се е превърнал в главната туристическа атракция на Флорида Кий, наред с гмуркането и обиколката на коралите, като че ли другаде слънцето не залязва. Да, ама тук имало и един зелен отблясък, който не можел да се види никъде другаде. То и тук не е сигурно дали ще го видите, но... Защото ако следите как червеният диск на слънцето бавно се спуска към водната повърхност и в момента, в който ръбът му докосне водата, извикаш “Ей, ето го зеленият отблясък!”, значи не си видял нищо. Тогава как да разбереш дали си го зърнал? “Ако си го видял веднъж, не можеш да го сбъркаш – заявява един от местните и добавя –Мистика?”, усмихвайки се многозначително. Ето на това му викам аз туризъм. Няма нищо, но караш хората да вярват, че има. И те идват. Идват и се тълпят. И колкото по-големи са тълпите, толкова повече плащат. А на Кий Уест им трябват пари, за да спрат умопомрачителните планове на управата на Маями, на която през 2003 г. й хрумна да разшири магистралата, свързваща Кий Ларго с континента, за да улесни достъпа от Маями и да премахне задръстванията по нея. А по проект тя трябва да мине над най-големия риф в района, с най-богатата екосистема, която неминуемо ще изчезне след строежа. Местните искат да привлекат екотуристите, защото проучванията показват, че 90% от посетителите, идващи тук, желаят да се гмуркат, да ловуват и да наблюдават птици. Но Кий Ларго е твърде близо до метрополиса и не зависимо да ли му харесва или не, вече е възприеман като негово предградие. Като негово скъпо предградие. Хората, които са си купили къщи тук през 70-те години за по $ 7 000, сега струват 200, 300 000. Местните са принудени да плащат по-високи такси и застраховки, често надвишаващи стойността на самия имот. А това е техният дом. Богати бизнесмени купуват огромни вили, които после отдават под наем на други богати бизнесмени. И цените скачат. А повечето туристи означават по-голяма заплаха за околната среда. А без околна среда, те ще престанат да идват, защото няма да има какво да гледат. Тоест – без околна среда няма икономика. А истинската “икономика” се гради в красотата на подводния риф, защото Флорида Кий всъщност са рифови острови. А рифовете са много нежни – зависят от морските течения, от температурата на водата, от химическия й състав и т.н. Замърсяването й води до цъфтеж на водораслите, които нараствайки количествено, блокират слънчевата светлина, нужна на коралите, за да живеят. Веселите им цветове изчезват, изчезват и обитателите им. Изчезва икономиката на Кий Уест. Затова всички са съгласни, че рифът трябва да се запази. Но дали ще успеят?

От определена гледна точка Флорида Кий станаха жертва на собствения си успех. Чужденците /както тук наричат американците/ спекулират с цените на имотите, опустошават рифа, спокойният живот от преди 20 години си отиде безвъзвратно и така рекламираният рай се превърна в ад. Малките галерийки, които придаваха очарование на Кий Уест се изгубиха под лавината от сергии, продаващи тениски. Уютните ресторантчета бяха изместени от комерсиалните Макдоналд’с. Самотата се разтвори в тълпите от туристи. Но от друга страна именно те създават икономиката на Флорида Кий; именно те осигуряват препитанието му. Затова не се сърдете на местните, че си измислят зеления отблясък при залез слънце. Това е техният начин да оцелеят. Пък казват, че може и да има нещо вярно, свързано с пречупването на лъчите в атмосферата под точно определен ъгъл при ниския хоризонт над Мексиканския залив...