Ако сте решили да откриете що за лудост е пещерното гмуркане, най-добре може да го почувствате на собствения си гръб в наводнените пещери на полуостров Юкатан.

През последните 30 г. те са най-известното място за този вид нетрадиционни занимания и точно затова са най-добре разработените в тази насока. Там ще ви посрещне Гари Уолтън, сезонен инструктор по гмуркане в наводнени пещери и професионален техен изследовател. На юг се вижда Тулум, древен храм на маите, който гледа към океана, а на север лежи Канкун, Маями бийч на Мексико. Някъде по средата са подводните пещери. За да практикувате този спорт, трябва да имате поне елементарни познания за това как работят бутилките с въздух, голям фенер, две непромокаеми електрически батерии, които осигуряват ток за светлина на каската ви, най-малко три макари с найлонова корда /и да знаете как да я използвате/ и най-важното – да не страдате от клаустрофобия.

Тъй като желаещите да опитат тръпката на подводното гмуркане се увеличава с всяка изминала година, за да не си навлече беля на главата, Гари първо ще ви пробва. Като за начало ще навлезете само в т. нар. “пореста зона”. Това е зоната, до която естествената слънчева светлина прониква във водата. “Пещера” значи тунел без светлина изобщо. Входовете към тях обикновено са дупки, разхвърляни из джунглата, където повърхностният земен слой, “таванът” на пещерата, не е издържал и се е срутил поради голямата кухина отдолу. По правило те са много по-широки долу, отколкото горе, след което се стесняват, стените събират и започва един безкраен тунел.

Когато Гари се убеди, че сте добри водолази, ще ви поведе по един от тези тунели – най-широкият, по който е опъната найлонова корда, поставена тук още от 80сте години, когато пещерата е била изследвана за пръв път. Такъв тунел отговаря на маркирана пътека в планината. Вие се закачате за кордата и вече спокойно можете да плувате. Веднъж поставена и водеща до друг отвор /дупка/ в джунглата, изследването е завършено и от непознато предизвикателство пещерата се превръща в туристическа атракция. Ръкавът първо малко се изкачва, а после се спуска надолу и скоро оставяте топлия зелен блясък на входа зад себе си. Единствената светлина сега струи от фенерите ви. Следвайки кордата, Гари плува в “пещерен” стил, като удря плавниците леко, с движение идващо най-вече от глезена, като по този начин избягва размътването на водата от пясъка, наслоен по дъното.

Коридорите ту се свиват, ту разширяват, попадате в зали с причудливи форми, изливащи се от пода и тавана и пак навлизате в тунели като гърла. Преди да загубите ума и дума, си припомняте трите правила на пещерното гмуркане, които Гари казва още в самото начало: първо – не се самоубивай, второ – не убивай никого другиго, трето – погледни правило 1 и 2. На дълбочина 1.50 м. или повече, може да забележите тънък слой вода, който като че ли лежи върху останалата. Той проблясва и трепти, сякаш водни кончета кацат върху му. Когато напрегнете взор да погледнете през него, нещата от другата страна изглеждат смътни и неясни. Това е границата между сладката и солената вода. Пещерите на Юкатан са пълни и с двете: колкото по-близо до брега е тя, толкова нивото на солената вода е по-високо.