|
Автор Юли Пишев, Снимки: Тихомир Начев и Архив Дисаги
|
|
четвъртък, 09 март 2006 |
|
Страница 3 от 3
ІІ. Втори ден – Калета и Манастири
Пак закуска, пак пържени филийки. Добре е да загреете с разходка до Крънското кале. Ориентир е барата или по-скоро паметникът на “Дядото”, най-вече пътят за Бузлуджа. Хората в Крън не са много сигурни кой е “Дядото”. Предполагат, че е Хаджи Димитър. Точно над барата е и Калето. Самите скални образувания удивително напомнят зъбери. Има останки от сгради и щерни. С деца се изкачва за 20-25 минути. После има различни варианти – стария път за Бузлуджа, още едно кале и т.н. Ние избрахме да се запътим към Мъглиж. Малко преди Мъглиж , на разклона за Бургас, се виждат разринатите и изоставени отломки от още две могили. Те са интересни, защото гробниците им са под земята. Така разкрити, ще бъдат унищожени от стихиите и местното население. Явно не е имало злато.
Мъглиж
Не сме свикнали да го разглеждаме като атракция, но има какво да се види. По пътя за манастира се минава покрай църквата “Св. Димитър”. Ремонтира се в момента, но и така си личи, че е хубава. Не пропускайте да влезете. Нагоре в гората се вие пътя към манастира. Един от по-старите в България. Много е уютен. Пред самия манастир има табела за защитен обект с изличено име. Това е интересна скала на върха на хълма. Който има време – да се качи.
Ние отново избрахме лесния маршрут – по третокласния път към с. Селце. Пътят е много живописен и води до още по-живописно място. На шестия километър, на самия път са основите на Горненския град (явно има и Долненски). Внушителни развалини и внушителна гледка към долината. Тази крепост засега води в моята класация за красиво разположение. Обратния път няма да ви е толкова интересен, ако не заложите някакво очакване. А то е очакването за добра храна. Най-доброто ще получите в хотел-ресторант “Златна Котва” стената на язовир “Копринка”. Мястото е изключително откъм меню и обслужване. Проверявано е неколкократно.
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
