Ако кажем, че Пиемонт е една от най-големите провинции на Италия, ще бъде географски точно, но емоционално невярно. Защото Пиемонт е не само най-западната област на Италия, но регион със своята история, свои обичаи, своя кухня, свои забележителности.

Заграден от три страни от Алпите, планината естествено доминира над пейзажа – искрящи водопади, зелени хълмове, тесни пътеки, сини езера и малки алпийски селца. През зимата Доломитите естествено са в центъра на вниманието – безкрайни и полегати склонове от стотици километри за ски, вертикални стени, по които може да тренирате скално катерене, отвесни хълмове, годни за парапланеризъм или просто маршрути за онези, които искат да открият всичко за Пиемонт стъпка по стъпка по добре маркирани пътеки, които преминават от хълм на хълм прекосявайки необичайно красиви места – тъмни борови гори, в които сълзите по побелелите кори на дърветата излъчват чуден смолист аромат, пресъхнали корита на планински потоци, затрупани с морени, които са част от самия път, необятния простор, който се разкрива, когато минавате по “моста” между две възвишения, широк само 1.30-2 метра, където и от двете страни меко надолу се спускат заснежени скатове, а горе, в чистото синьо небе плуват искрящи като бижу облаци, изваяни сякаш с усърдна ювелирна изработка. Хотелите жужат като кошери, лифтовете са пълни, чуват се езиците на най-различни народности, а италианските ски учители оглеждат французойките; и мир няма. Ако обаче сте дошли за една по-спокойна почивка и са ви казали, че може да я изкарате – не се отчайвайте. Слезте от вечно покритите със сняг Доломити в дълбоките долини на Пиемонт, които за разлика от равнините, известни със смешението на народи и култури в историята, планинските райони обикновено съхраняват традициите на хората, обитаващи ги от векове непроменени. Тук може да видите обичая “байо”, празнуван на всеки 5 години от т.нар. етническа група Окитани в чест на техните прадеди, които прогонили сарацините. В няколко свързани една с друга долини по-надолу живеят очарователните Валзер, които все още говорят на древен германски диалект.

Населени още от езическо време, високите планини са спомогнали да се запазят старинните техники, по които селяните тук все още си правят сиренето и меда – сиренето Raschera, произвеждано от комбинацията на няколко вида краве, козе и овче мляко или меда, приготвян от акация, от цвят на кестен или меда от лавандула, който е достояние най-вече на семейния бизнес. Сервиран в малки чинийки, заедно с него ще ви поднесат и ликьор, направен от местни треви, по желание подсладен с плодове, ферментирали заедно с билките. Тумбестите шишета, увити в паяжини, напомнят отминали епохи, съхранявани в студени изби на средновековни замъци – Сералунга д’Алба, който със своята уникална архитектура, дължаща се на неговите високи и тънки форми, асиметрични кули – кръгли, квадратни и цилиндрични, е един от най-интересните в Европа; или Месаза, който  поради многогодишния си строеж и различни пристройки през вековете, всъщност вече е изгубил характерния за замък вид. За сметка на това трюфелите през всички векове са оставали национално ястие на Пиемонт. “Трюфелският” панаир в Алба доказва това – през Средновековието търсени със специално обучени прасета, сега те използват кучета, които долавят мириса на гъбата под земята.

Другите съкровища на Пиемонт не са толкова трудно достъпни, но са също толкова прекрасни, колкото трюфелите – езерата на областта. Капки вода в планината, отразили къс от синьото небе, те предлагат незабравими спомени. Седнали в края на потона или на стълбите, които изчезват под водата, човек си спомня младите години, юношеската  си любов.