Петък е. Отново сме на път. Остават 450 км до водопадите Виктория. Към 11:00 часа напускаме Булауайо и след няколко спирания и пазарене за сувенири пристигаме в селището край водопада. Водните пръски образувани от падането на водите в пропастта, се виждат като мъгла от няколко километра. Настаняваме се в хотела и след разглеждането на околността и отпускащо плуване в басейна, слизаме на вечеря в ресторанта. Атмосферата е прекрасна. Дъщеря ни Ина си поръчва крокодилска опашка, но не особено очарована ни отстъпва за дегустация по-голяма част от порцията. Месото наистина не е нещо особено. На усещане е нещо между пилешко и риба, но иначе съвсем безвкусно.

В събота се отправяме към крайната точка на нашето пътуване. По пътя се отбиваме на една от малкото атракции – балон, побиращ 30 човека и издигащ се на 120 метра височина за да покаже от птичи поглед водопадите Виктория. Решаваме, че двадесет американски долара на човек са добра цена за предлаганото изживяване. До момента нямаме реална представа за водопада и думите на екскурзовода – 1700 метра широчина и 100 метра височина в най – високата му точка, ни карат да се замислим. Гледката от балона е зашеметяваща и въпреки всичко недаваща истинска представа за величието на този природен феномен. Това, обаче разбираме доста по – късно.

Отново сме на земята на път към водопада. Точното наименование е “водопадите Виктория”, защото както можете да си представите, тези 1700 метра падащи води са образувани от множеството малки ръкави на разлялата се в много широка площ река Замбези. От балона ние виждахме само два ръкава от водопада и огромен облак пръски, които ние почувствахме на 120 метра височина и един километър разстояние. Това не ни даваше истинска представа за великолепието на това природно чудо. Да, наистина е едно от седемте природни (естествени) чудеса на света.

Представете си река Замбези, разляла се на 1700 метра широчина и един голям каньон изпречил се на нейния път, за да погълне водите й в стометрова пропаст. Двете страни на каньона са на еднаква височина и отстоящи на разстояние около 100 метра една от друга. По – нататък пътят на реката продължава в този каньон, като че издълбан от човешка ръка, за да поеме водите на Замбези. Границата между Зимбабве и Замбия минава точно по течението на реката и двата края на водопада се намират в двете държави. Плащаме си входа и се отправяме на ляво към Зимбабвийската част на Виктория. В самият край на пропастта има стълби , водещи на 20 - 30 метра по-долу, където се добива представа за „нещата от вътре”. От ляво над нас водата се хвърля в пропастта, а от дясно над главите ни са надвиснали мокри скали.

Долу водата кипи в бесен танц, от който навсякъде около нас се издигат водни пръски, пречещи ни да видим картината в дълбочина. Прибавяйки към това и гъстата растителност, криеща гледката до последния момент, бихме могли да си представим какво е изпитал Ливингстън, когато е попаднал тук за първи път. Снимаме се пред неговият паметник и поемаме по пътеката лъкатушещата по протежение на бездната. По – голяма част от пътеката е между гъста растителност, извеждаща ни от време на време на малки обезопасени площадки, от които се виждат падащите отсреща води и кипящата долу бездна. На места само 50 метра ни делят от отсрещната стена и спускащата се, гръмовно ревяща вода, губеща се долу в облаци от водна пара. Ако човек не си наеме дъждобран от входа, намокрянето му до кости е просто въпрос на броени минути.

Пътеката завършва на Зимбабвийска територия в открита местност от която се вижда фронт от около 300 метра лееща се вода. Точно срещу него, реката се оттича в малко тихо уширение, сякаш за да събере сили, за да се хвърли в бяг надолу по каньона. От тук с водни лодки тръгват надолу по буйното течение на реката търсачите на силни усещания. От нашето място ги виждаме като малки плуващи точици. Уморени от силните преживявания, най – после се оттегляме към близкия новопостроен хотел за да сменим мокрите си дрехи и охладим нагорещените емоции с по някоя и друга бира. Целта ни е постигната и остава зад нас, ревяща и бушуваща, вълнуваща душите на невиделите я, и пленяваща завинаги тези, които са я зърнали дори само за миг.