На другия ден спя до късно, искам да съм бодър през деня. Закуската е чай и хляб. Германецът рано-рано се е изнизал и отпрашил към Рилския манастир. Тръгвам към "Страшното езеро". Маркировката минава зад хижата и се издига нагоре по скалите. Пътеката е малка и на някои места се губи, но ако се вгледаш по-добре я зърваш като трицветна маркировка на някой камък. Водата е в огромно изобилие, всъщност Рила е древнославянска дума и означава "водна планина". Вади има почти на всяка крачка. Вървя и си подсвирквам. Настигам две полякини. Първоначално си помислих, че са баба и внуче но се оказаха майка и дъщеря. На Данута - дъщерята можеш да дадеш не повече  от 15 години, но се оказа на 24. Янина - майката е пенсионерка. Живеят във Варшава. Данута е студентка 3-та година медицина. Лицето и е цялото в лунички като Пипи Дългото Чорапче, русолява с къса къдрава коса. Разговорът е на руски. Рила приличала на Татрите.

Когато си в планината съзнанието ти се променя: твоето Аз не е това Аз от цивилизацията. Струва ти се, че там ти си най-истинския, а може и обратното да е вярно - въпрос на преценка. Планината никого не е една и съща - колкото пъти да си бил там, намираш нещо различно: въздуха, времето, водата, скалите - промяна способна да те преобразува тотално и физически и духовно. Вървим заедно и си лафим. Останали много огорчени от столичната мръсотия:

- Имате хубава столица, но е много мръсна, транспорта нередовен. В Полша не е така. За това вина имат общинарите. Варшава не е хубав град, но затова пък е чист.

И така си говорим вървейки. Стигаме до едно от многобройните езера, молят ме да ги снимам на фона на езерото, опаковано от всички страни с непроходими скали. Езерата са кристално чисти. Стигаме до заслона "Страшното езеро". Целта на полякините бе Говедарци; след това разбрах колко рисковано е това начинание. Когато стигнахме до езерото бе 18 часа, а до селото се стига за около 6 часа, плюс това слънцето в планината залязва рано. Те ми предложиха да отида с тях, но аз благоразумно отказах тъй като трябваше да се връщам в хижата.

Когато се прибрах имаше нов посетител. Ставаме 5 човека: 2-ма студенти от Стара Загора, един корабен механик от Бургас и един софиянец. Вечерям боб и чай. Качвам се в стаята си, която е малка с три двуетажни легла. Лягам и си пускам музика, чета и списание "Съвременник", започнал съм един роман от Шърли Маклейн.

Стаята изведнъж става зловеща.Навън пищи сърцераздирателно вятъра, скърца цялата хижа: "Сръъъъъъъъъъъъъъъц,скръъъъъъъъъъъъъъъц,скръц...Тогава ми идва идеята за Туриста със сатъра: има цял арсенал от ножове, шишове и други уреди за мъчение. Най-често идва през нощта но понякога може да те навести и посред бял ден. Та такива мисли ми идват, слушайки Pure Devotion в стаята на хижа "Малювица" на 1960 метра надморска височина.