Събуждам се в прекрасно настроение, фшлинга е на шест. Закусвам навън, където има дървени маси и пейки. Разплащам се и потеглям нагоре. Пред мен са върховете  Триглав, Камилата, Черната Скала, Злият Зъб. Тръгвам по маркировката. Стигам тераса номер 1  - има три тераси. Пред мен е скала с множество плочи на планинари - загинали свалям си шапката в знак на почит и едноминутно мълча. Продължавам нагоре. Казвам нагоре защото започва мъчително катерене. Маркировката на места е нечетлива, но добросъвестни туристи са направили пирамидки на места с по-лесно изкачване, същото правя и аз. Пирамидата е направена от малки камъни. Преди Време бях на поредния си поход и срещнах двама австралийци, дошли специално да видят Седемте Рилски Езера. Говори се, че планетата има няколко енергийни центъра, един от тях е Рила. Полякините също казват че и в Полша има такъв център. Та с тези мисли се катеря нагоре, докато хижата заедно с долината не се изгубиха. Вече съм горе на билото. Гледката е красива. Слънцето е над главата ми и мисля че трябва да хапна нещо. Луис Армстронг откъсва няколко сърцераздирателни мотива с тромпета си,а след това гласът му се извисява в простора. Отпочинал и хапнал потеглям наред. Стигам до разклона; пътят се разделя и една от пътеките води до хижа "Иван Вазов". Чух доста истории свързани с хижата. Та става дума за едно мое трамбоване из Рила. Седим си край лагерния огън до хижа "Ловна" и си бърборим. Един радиожурналист разказва:

- Беше преди доста време хижа "Иван Вазов" по времето, когато дъновистите си правят ежегодните сбирки. Вечерта излизам навън и съзирам едно същество в бяло. През деня да се разкарваш с тънка бяла роба става но нощем е доста студено. Но това не беше всичко. Когато по-внимателно видях че съществото лети на метър от земята.

- Да и аз съм виждала подобни неща - казва леля Фиданка хижарката.

- Чух че един от вашите не иска повече да се върне в хижата.

- Да сигурно е видял извънземни. И аз съм ги виждала с летящите им чинии но не съм се уплашила. Ето тук на поляната кацнаха.

Продължавам към Рилския манастир. Започва спускането. Стигам до Дългия Рид; камъка и сипея отстъпват място на тревата висока цял човешки бой. От всички страни бълбукат потоци който по надолу се съединяват в Разложката река.

Тревата гъмжи от насекоми. Пътеката е издълбана като че ли от невидима ръка; вървя сред океан от трева, която те кара да се пързаляш а това е доста неприятно. Тогава видях мутантите - отровно зелени с разноцветни точки от двете страни; големи колкото човешка длан, скакалците придават някаква сакрална тайнственост. А въздухът е пропит от мараня и вселена от звуци; навсякъде около теб се чуват скърцащите цигулки на инсектите, изтръгващи сигналите на любовта и омразата. Знам, че за тях аз бях враг - сигурно съм смачкал поне една дузина от зелената твар. Ето че се вижда Риломанастирската гора. Мисля че съм близо до целта си но спускането продължава. Виждат се манастирските кубета, но още са като мираж за мен.

Пътеката е вече нормална от двете страни има широколистни насаждения, след тях са иглолистните горички и...о, миг поспри! Манастирът! Сигурно доста съм изненадал двамата монаси носещи черги, когато се появих с викове "АЛЕЛУЯ"! Изморен, мръсен, брадясал индивид, носещ раница кой знае с какви нечестиви неща; сигурно такива мисли са бродили из монашеските мозъци при срещата с моята персона. Учудени ще да са били и хората от близката кръчма, която впоследствие посетих. Първата ми работа бе да се измия на чешмата до манастира. Водата е студена и приятно гъделичка кожата. Пийвам от кристалночистата вода и овладял жаждата тръгвам да диря някой хотел. Срещу чешмата има мекичарница купувам си две прекрасни мекици, поръсени обилно с пудра захар. Продавачката е приятна жена, питам за по-евтин хотел тя ми казва къде мога да намеря. Благодаря.

Тръгвам за хотела, а зад мен заситни един пес, давам му мекица и той се залепя за мен, очаквайки поредната си порция. Виждам модерна сграда, боядисана с бяла боя, хич не прилича на евтин хотел. Казва се "Царев връх" има сауна, басейн и други екстри. Моят хотел е "Рилец" и е малко по надолу, прилича  на крепост; озовавам се на едно място пълно с боклук. Качвам се по стълбите и съм вътре.

- Имате ли свободни стаи? - питам

- Всички са свободни.

- А имате ли стаи с баня?

- Всички са баня, но няма топла вода.

Взимам стая. Уютна е има си балкон от който се вижда един мост. Влизам в банята и си пускам един студен душ. След това излязох от уютното си гнезденце и се затътрих да кириза манастира. Пред него е спрял автобус от който се изсипва цяла сюрия тийнейджъри. Влизам в обителта, която е основана от Иван Рилски.

(следва продължение)

Септември, 1997