Тян Шан се извисява над бившата столица на Казахстан, почти както Витоша над София. Само дето мащабите са малко различни. Даже от центъра на града, трябва да вдигнеш глава бая по-нависоко, за да видиш небето над планината. А тя се вижда практически отвсякъде. Понякога в облаци, понякога чиста.
- Поглеждаш нагоре..., аха, планините са тук. Значи всичко е наред – усмихва се нашият водач - заместник-директор на фирмата, на която гостуваме.
Минаваме през централния площад на града. Истински, гигантски съветски площад с подходящо подобие на Мавзолей, от което някога “бившите” са поздравявали “ликуващите народни маси”. Отсреща се издигат две огромни сгради, на които, явно за нечия ориентация са написани имената на града и държавата.

Веднага се сещам за стар виц:
“След тежък запой един се събужда на пейка в парка и пита минувачите къде се намира.
- Това е булевард “Източен” – отговарят му.
- Абе, не ме интересуват подробностите! Кажете, в кой град се намирам?”
Е, на този площад, очевидно са взети мерки това да не се случва.
По средата се извисява монумент “Златният воин” или “Златният човек” – нашият водач се затруднява с превода, защото, май на казахски, думата и за двете понятия е една и съща. Нищо чудно – казахите с гордост твърдят, че китайците били построили Великата си стена именно заради тях. Другото, което твърдят, че те и ние, българите, сме от общ корен. Ами да - тук-таме в Европа се гласят и заради нас да вдигнат стена.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Последна >>