Алма-Ата. Тук сме в блиц командировка за два дни и сме напълно наясно, че едва ли ще имаме възможност да разгледаме кой знае какво. Затова е толкова приятна изненадата, поднесена от нашите изключително любезни домакини, които успяват да вместят в програмата ни една кратка екскурзия в планината.

- Поглеждаш нагоре..., аха, планините са тук. Значи всичко е наред – усмихва се нашият водач -  заместник-директор на фирмата, на която гостуваме.

Минаваме през централния площад на града. Истински, гигантски съветски площад с подходящо подобие на Мавзолей, от което някога “бившите” са поздравявали “ликуващите народни маси”. Отсреща се издигат две огромни сгради, на които, явно за нечия ориентация са написани имената на града и държавата.

Веднага се сещам за стар виц:

 “След тежък запой един се събужда на пейка в парка и пита минувачите къде се намира.

-  Това е булевард “Източен” –  отговарят му.

- Абе, не ме интересуват подробностите! Кажете, в кой град се намирам?”

Е, на този площад, очевидно са взети мерки това да не се случва.

По средата се извисява монумент “Златният воин” или “Златният човек” – нашият водач се затруднява с превода, защото, май на казахски, думата и за двете понятия е една и съща. Нищо чудно – казахите с гордост твърдят, че китайците били построили Великата си стена именно заради тях. Другото, което твърдят, че те и ние, българите, сме от общ корен. Ами да -  тук-таме в Европа се гласят и заради нас да вдигнат стена.