Наподобяващ френския булевард Шанз-Елизе, Andaassy ut е дълъг почти една миля. По протежение на улицата се намират някои от забележителностите, които искахме да посетим. Първо, Унгарската опера, където не влязохме, защото нямахме време. Само разгледахме отвън и се отправихме към номер 60, стряскащата Къща на Терора. На сенника й имаше изписани букви на обратно, така че при слънчев ден думата терор се изписва като сянка върху сградата. За съжаление този ден не се виждаше нищо.

„Какво значат кръста и звездата?” попита Джоди и посочи към сенника. Звездата беше ясно за обяснение. Казах й че това е символът на СССР. След като се консултирах с пътеводителя се оказа, че кръстът е символ на някогашната Унгарска нацистка партия. По време на войната сградата е била щабквартирата на нацистите, а след това тук се помещавала тайната полиция на комунистите. Днес, вътре се намира музей на тези времена.

„Искам да опитам от известните унгарски сладкиши!” обяви Джоди, докато се връщахме към Пеща. Бяхме прочели, че Gerberaud Patisserie е известна с кафетата и сладкишите си. Двайсет минути по-късно и вече бяхме вътре и ядяхме кей и кафе насред пищна обстановка от 18 век. След това излязохме да се разходим по Маркет Хол, най-големия пазар в Будапеща.

Европейските пазари са винаги интересни за разглеждане и този не беше по-различен. Висяха дълги щафети салами и всякакво месо, което се продаваше от чичковци в бели дрехи и с големи мустаци. Разхождахме се и зяпахме. „Знаеш ли, че човекът който е изобретил писалката Биро е роден в Унгария”, казах, а Джоди само кимна. „Също така и Ерно Рубик, изобретателят на Кубчето на Рубик.” „А, така ли. Нека да отидем да разгледаме Хотел Гелерт”, каза Джоди и ми се стори, че иска да млъкна.

Вече се смрачаваше и още веднъж прекосихме Дунав, този път по моста Елизабет.

От другата страна се намираше известният хотел Гелерт, където се намираха едни от най-добрите термални бани в Будапеща. За съжалени се оказа, че баните са затворени и затова се отправихме нагоре по хълма Гелерт, за да разгледаме Пещерната църква.

Построена е през 1926 и полските монаси в немилост използвали малката църква, за да провеждат молитвите си. Всъщност пещерата, която е част от цяла мрежа от пещери, е известна и под името Пещерата на Св. Иван – наименувана е така по името на един отшелник, който е живял тук и се говори, че лекувал хората с лековитата изворна вода. През 60те години комунистическото правителство на Полша запечатва входа на пещерата, след като обвинява монасите в измяна. През 1989 година входът отново е отворен с благословията на Папата. След като се помотахме малко из църквата се отправихме надолу по хълма към Дунав и не след дълго се озовахме пред статуята на Св. Гелерт.

Огромният монумент, поставен високо на хълма, е в чест на Епископ Гелерт, който през 11 век е бил екзекутиран тук. Горкият бил поставен в едно буре и бутнат да се търкаля надолу към водите на Дунав. Бедничкият! Но поне си е издействал хубава статуя, която изглежда доста внушителна, особено когато е осветена през нощта.