И ако това е старият свят на Румъния, то новият й свят може да бъде въплътен от столицата Букурещ, от подземната мрежа от ж.п. линии на неговото метро, от сградата на парламента, намираща се на хълма Митрополия на десния бряг на  р. Дъмбовица, от двете страни на която е разположен градът. Там са и жилищните квартали на столицата, докато на левият бряг е деловият й център с банките, административните здания, ресторантите, магазините. Тук е и седалището на Румънската Академия на науките, основана през 1879 г., на много ВУЗ-ове, включително и на стария университет от 1864 г. През същия този ХІХ в. Букурещ става културен и политически център на нашата емиграция, в който развиват просветна и революционна дейност видни личности на българското Възраждане като С.Врачански, Г.С.Раковски, Л.Каравелов, Левски, Ботев. Тук се и издават голям брой български книги, списания и вестници, излизали до Освобождението.

Букурещ става столица на Румъния през 1861 г., имайки опит преди това като столица на Влахия през ХVІІ в. Главната улица е Каля Викторней, а други забележителности са църквата Куртеа /от средата на ХVІ в./ - най-старата от съхранените съоръжения от типа  еднокуполна базилика, патриаршеската черква и църквата Ставропомос, която заслужава да се види дори само заради сложната декоративна резба върху камък, с която е покрита.

В Букурещ и Румъния има още много места, които са задължителна спирка за всеки, посещаващ тази страна. А поради близостта си до нас, ние можем да обиколим всяко едно от тях.