„Е, е, е, е - и замирисва на море”... Две години не бяхме ходили на море – което, от където и да го погледнеш си е твърде дълго време. Така че да вземем решение да тръгнем никак не ни бе трудно. Още повече, че и времето бе повече от подходящо – тотална градска жега.

Магистралата от Пловдив, за съжаление, свършва някъде след Чирпан и после  карането става доста по-трудно по натоварения и с камиони път. На места са сложени табели ”Благодарим ви за безопасното шофиране!” – уви, доста „кратунковци” (да не казвам нещо по-сериозно) не заслужават тази благодарност. Нямам нищо против високата скорост и това да се порадваш на новата си кола, но когато го правиш така, че да не застрашаваш живота на околните... Ще си позволя и аз да перифразирам един бивш министър- председател на България: ”За Бога, братя, шофирайте внимателно!”

Та така, стигаме до Карнобат и от там ни отклоняват за Бургас по някаква нова магистрала – наличието на която, така и не намерихме в старата ни изпокъсана карта. Оказа се после, че и в новите не е отбелязана... Е, не можем да се оплачем че я имаше. Можем само да си пожелаем най-накрая да се свържат отделните отсечки, та да станем и ние нормална европейска държава – с поне една магистрала завършена до планираната си крайна точка!

Влизайки в Бургас пак ни посреща хаос в движението и забележете  - тотална липса на табели, сочещи посока Варна, Несебър, Слънчев бряг. Странно като се има предвид, че от там минава целия трафик за морето. На едно от най-натоварените кръстовищата забелязваме дългоочакваната посока „Варна” – но е твърде късно да се пристроим и продължаваме напред, като сме твърде наивни да си помислим, че и на другото кръстовище ще можем да се отклоним. Уви – никакви ориентири – и се налага да постъпим по стар български обичай – „с питане и до Равда се стига”. Една леля свърши работата на указателните табели и на община Бургас – добре ни упъти жената и успяхме да се измъкнем от този град! Излизайки от Бургас вече има табели на всяка крачка – незнайно защо, като вече пътят не би могъл да се обърка.

Но стига с пътя. Стигаме Поморие, след това Ахелой (да, този Ахелой, където навремето цар Симеон е постигнал една от великите си военни победи над Византия.) След още няколко километра пристигаме в Равда, основната ни цел – там се намира хотелчето ни. А то ни изненадва приятно – защото онлайн изборът понякога крие рискове – но този път не. Хотел ”Стелла ди Маре” бе супер за това, което ние искахме - близо до плажа, с чудесно обслужване, обзавеждане и цени. Наблизо имаше доста места за хапване, а над самия плаж имаше крайбрежен бар – с дървен покрив и рибарски мрежи, прекрасна гледка към морето, хубава музика, студена бира и цаца – колко малко му е нужно на човек за да е щастлив! Това местенце бе любимо не само на нас ами и на многобройните чужди туристи, които успешно поддържаха  формата на бирените си коремчета.

Плажът бе спокоен – нямаше ”еврибари на магари”  - никой нищо не ти продаваше, хората не чоплеха семки – беше супер!

В Равда има и една линия от нискоетажни крайбрежни хотелчета с прекрасен изглед към морето. Покрай тях алейка за разходка, каране на ролери, колела...Има и прекрасни кейове.

Иначе главната улица на града не е нищо особено – дори е противна, с много сергии, заведения и пътя, но пък не е задължително да се ходи там. Но ако ви трябва интернет - там има зала. А и от там се минава, за да се отиде до Несебър.