|
Автор Мирослава Сукарева, Снимки: Кремена Джoнгaрова
|
|
вторник, 14 март 2006 |
|
Страница 1 от 3 
Познавам много хора, които никога не са виждали Велико Търново. Сигурно има още десетки хиляди такива, които не познавам. Та тази статия е за тях. Защото вярвам, че който вече е бил в Търново си има своя лична версия за града, свои си любими места, повечето от които сигурно няма дори да спомена. Надявам се да ви провокирам да си създадете и вие цвят, мирис, звук и настроение, което да наречете Велико Търново.
И така, най-после сте решили да посетите един от най-живописните и емблематични български градове – старата столица, величественият Търновград. Градът е лесно достъпен – има редовни автобусни и железопътни връзки, наблизо минават и някои от главните пътища на България. Е, стига да не сте решили да ползвате самолет – наблизо май гражданско летище няма.
Когато пристигнете ви съветвам да намерите най-напред пощата – оттам започват всички търновски истории. Срещу нея се намира факултетът по изобразително изкуство. В близост е и паметникът „Майка България” – можете да си починете там и да начертаете план за действие. И да се насладите на накацалите по склоновете къщички – красиво, но доста недостъпно за хора, свикнали да живеят „на равно”.
В дясно от пощата започва търговската улица на града. Трябва да знаете, че старата и новата столица имат една съществена прилика – и двете си нямата пешеходна зона. В Търново причината е по скоро релефна – там обичайните посоки са надолу, нагоре и по стълбите...
Някъде по тази улица се намира и едно емблематично студентско (и не само) заведение – бирария „Улицата” - гледката е невероятна (любимата ми), музиката – винаги подходяща, а посетителите...
|
gmail.com
