|
Автор Мирослава Сукарева, Снимки: Кремена Джoнгaрова
|
|
вторник, 14 март 2006 |
|
Страница 2 от 3
След това лирично отклонения – отново напред към туристическите забележителности! Следваща спирка – Самоводската чаршия. Типична възрожденска атмосфера – дюкянчета, калдъръм, сувенири (непременно да си купите нож), китни кафененца, има дори и една къща с маймунка. И едни много красиви, типично търновски тераси, по които не съм убедена, обаче че някой изобщо се осмелява да стъпва. Въобще – докато сте в Търново – не забравяйте да гледате нагоре – ще откриете чудеса!
Малко по-надолу са музеите – първо пред вас ще изникне сградата на бившия конак, в която е проведено Учредителното събрание и е приета първата българска конституция – Търновската, от 16 Април 1879. Самата сграда също представлява внушителна гледка, не случайно пред нея е издигнат паметник на нейния архитект – Уста Кольо Фичето, построил много от красивите възрожденски къщи, църкви и мостове в Северна България.
В близост са и археологическият музей и музеят на българската архитектура (централен за България). Там някъде е и Централната библиотека. И сред целия този ансамбъл от музеи на един своеобразен връх е разположен катедралният храм на Велико Търново. Освен че самият храм е много красив (според мен е умалено копие на „Св. Александър Невски”), той е разположен на място с приказна гледка. Открива се панорама към хълмовете Царевец, Трапезица и Света Гора. На мен ми е любимо място, още повече че там рядко е пренаселено. И ето го търновското Чудо – хълмът Царевец! Величествен, леко приказен, а нощем направо вълшебен, ако имаш късмет да попаднеш на спектакъла „Звук и светлина”. Гледала съм го десетки пъти от различни места и винаги ми е спирал дъха. Смятам обаче , че за Царевец е редно да се напише отделна статия (ще оставя тази чест за историка в нашето семейство). Непременно му отделете поне половин ден и се запасете с допълнителна информация.
 |
disagi.com
