|
Страница 2 от 11
Започна се едно говорене на руско-немско-българско наречие, че тези три езика могат да се гордеят – когато човек иска да се разбере с приятели, става и въпреки езиковата бариера! Но много пъти се налагаше да казвам или да си помислям, че да не знаеш езика е много лошо нещо.
Първото ми впечатление е от паркинга пред летището – каква чистота, колите подредени като по линийка, автомат за таксуване на престоя… Качваме се в Пежото на Волфганг, което ще ни е на вярна служба през тази седмица. Пежото на Гизела е малко в почивка пред блока им, също като колите и у нас, които са уличници, както казва моят софийски приятел Сашко. Сега следва пътуването ни за вилата, съответно с екскурзоводското наляво е това, на дясно – онова, аз въртя глава и се дивя!
Вилата е по пътя за селцето Рода, в „Малката градина” сред гората, предверие на Тюрингската гора по на юг от нас. И улиците са с имена на цветя, нашата е Петуния. Около 200 къщички са там, заградени символично с градинска мрежа, с врата и ключ. Земята е на градската управа, но къщичките са собствени. Там се живее през лятото, после се спира вода и ток, хората се прибират в зимните си квартири. За Гизела това е наистина квартира, защото плащат наем на общината или не знам как е това понятие там.
Къщичката е малка, но красива и много удобна. Влиза се в мъничко антре, право срещу входната врата е спалнята, надясно е холчето, към него са кухненския бокс, тоалетната. Долу в мазето е душ-кабината и килерът с най- разнообразни неща за дома, градината и...касата с бира на Волфганг! Аз ще разполагам с хола и разтегателния диван за релаксация след уморителния туристически живот през деня.
Тук е време Байка Ганка да разтвори дисагите и да извади мускалите! И то в най – буквалния смисъл, защото си бяха поискали скромния подарък парфюмчета роза. Купих им две мускалчета от пирографираните и резерви за тях. Гизела каза, че обича да мирише на роза в къщи и веднага лепна две-три петна аромат. Другото беше два диска с българска народна музика, която бе надута, за да чуят и комшиите. Това е личен подарък за Волфганг, който както адаша си Амадеус Моцарт много обича музика. Гизела е равнодушна към това чудо на човешкия гений. Кортенска ракия и бяло вино, асеновградски мавруд със суджук, луканка, сушеница, а от братовчедите от Варна и еленско филе, внасяха български колорит на трапезата през тези дни. А и нали юбилейните 60 мои години щях да посрещна тук! Кой като мен с такъв голям задграничен подарък от тюрингските ми приятели, да не забравим и трансграничния – от големия ми син Андриан, който ми връчи 150-те евро. Да добавим и класиката /чопната от компютъра/ от малкия ми син Мартин – имам си големи подаръци наистина!
Предпочитах обаче да вкусвам техните специалитети, но обедчето беше набързо и - отново към града.
Следобедът е посветен на религиозния туризъм – DOMPLATZ, MARIENDOM, ST. SEVERI. Това значи, че бяхме на главния площад на Ерфурт, пазарен и празничен /такъв го видях на другия ден сутринта /. От стъпалата на тържествената стълба ГРАДЕН към двата храма се открива чудесен изглед към Църковния площад, който е около 2 хектара. Северната част до 1813 г. е била застроена с жилища, разрушени по време на военните действия между Прусия и Франция. Видях ги на една разкошна голяма картина, било е много красиво и оживено.Сега също е красиво и величествено с този простор пред църквите.На площада е обелискът, извигнат в чест на посещението на епископа от Майнц, курфюрста Йозеф Фридрих фон Ертал през 1777 г. В съвсем египетски стил, дори може да притвориш очи и да си видиш някой фараон на фона на този обелиск. Пазарният фонтан е със скулптура на богинята Минерва от 18 в. Водата му може да се пие, така че отпих три глътки и си пожелах пак да дойда тук!!Откъм север са запазени още и неоготически здания – на съда от 1904 г. и др. На юг са запазени зданията «При високата лилия» от 1538 г., „Зелената аптека” от 1632 г.
Над Църковния площад се извишава архитектурния ансамбъл на Ерфуртската катедрала «Света Мария» - отляво и църквата «Свети Северия» - отдясно върху Църковния хълм. Ерфуртската катедрала води своята история от капелата, построена от епископ Бонифаций през 742 г. Тя, заедно със стълбата Граден / 70 стъпала/, и богато украсения триъгълен портал са построени през 14 в. Витражите в катедралата са покоряващо прекрасни, дърворезбата, романската Мадона, бронзовия полилей «Волфрам» от 1160 г. са не по- малко красиви. Готическият стил обаче не е като за нашето православно разбиране за църква, Бог и човека там. Сякаш тук си толкова малък и незначителен, че покоряващото надмощие на Бога те притеснява. Но то тава е било май и главната цел!
Записахме се за посещение и на голямата камбана «Глориоза», отлята през 1497 г., звънът на която се е чувал по големите църковни празници далече над Ерфурт – до Ваймар, Гота. Това е най-голямата действаща камбана в Европа.
Католическата църква «Свети Северия» отначало е била замислена като манастирска църква, началото на строителството е през1280 г. Още преди 836 г., когато мощите на Свети Северия, епископ на Равена, са пренесени в Ерфурт, на това място е бил бенедиктинският манастир « Свети Павел». Пространството на църквата е разделено на пет части / нефи / с еднаква височина. Тук е саркафагът на Св. Северия, изграден през 1365 г. с житието на светеца отстрани, каменната статуя на Мадоната от 1345 г., купелът за кръщаване с каменна резба с височина 15 м от 1467 г. Да не забравя и чудесните органи от към западната част на храмовете, където често се провеждат концерти. На един бях и аз.
|
disagi.com
