|
Страница 3 от 11
После се изкачихме на крепостта «PETERSBERG”. От там се открива чудесна панорама към града. Тук е старата църква „ Свети Петър”, построена от монасите – бенедиктинци от град Хирза през 1103 – 1147 г. като манастирска църква. Бенедиктинците са имали привилегии и задължения да приемат краля, затова в манастира са се провеждали много имперски събрания / сеймове /. По време на Реформацията почти всички монаси напускат манастира, от 1664 г. манастирът запада, а през 1803 г. е преустановил дейността си / секулизиран /. Крепостта е строена от 1664 г. до 1707 г. И сега тя впечатлява със своите размери. Експозицията в бившия дом на коменданта разказва за живота на крепостта. От тук се влиза в мрежа от потайни коридори и проходи в стените на крепостта. В едно такова подземие и сега работи както по онова време хлебарница. Тук реших да направя първата си покупка – два различни вида топъл хляб. Има и малко кафе, пред него се въртеше на чеверме прасенце – празнуваха 60-годишнината на една дама – предвкусвах моя празник!
От тук бегом до паркинга / колко евро отидоха за паркинги и музеи!?/, че за два часа е само, после трябва да се поднови или да отмъкнат с паяка колата. Затова на другия ден вече бяхме хитри – спираме пред блока и с трамвая тръгваме към центъра.
Вечерта бе посветена на тюрингските вюрстчета – на скара в двора на вилата Волфганг си показа уменията. С много салата, картофки и запивка – най-вече бира Гамбринус, любимата му. Намекнах, че искам да опитам немска бира и всеки ден се купуваше по нещо ново, даже и с карамел, сладка и слабичка. После извадиха бутилка мозелско вино – безцветно като вода, а с богат и плътен аромат.
Първа нощувка на чужда земя със зелена лампа отвън на терасата! Едва на другия ден разбрах, че всички градински лампи са слънчеви – Слънцето ги зарежда денем, а вечер светят като факли в графски дворец! Ама никой не ги краде!!!
Лека нощ! Утре сме из града!
|
disagi.com
