|
Страница 7 от 11
Дневник - 3 - Ваймар
Днес отварям очи с една сбъдваща се мечта - ще видя Ваймар! Не съм си и представяла, че това може да стане някой ден! Нямам думи да изразя огромната си благодарност на тези мои приятели, които ми платиха билета, че и малко над него, за да видя част от красотата на Европа! Не зная с какво заслужих това тяхно внимание и благотворителност. Те извършиха едно добро дело за една българска пенсионерка.
Пак е слънчево, но не така жарко, по-добре е за пътуване. Ваймар не е далеч, на двайсетина километра, затова и не бързаме. Закусваме си спокойно, пак малко поливка в градината, а основното поливане е вечер като си дойдем.
Тръгваме и този път сме по други улици и шосета - на югоизток от града. Спретнати кварталчета и селца, а на излизане от Ерфурт виждам как се събарят панелките, за да се строят нормални тухлени блокове. Знам, че пътуваме към един от културните градове на Европа, очаквам впечатления и изживявания, непознати за мен до сега.
Ваймар не е голям световен център, а е един малък град на една тиха и спокойна река Илм. Той излъчва някакво своеобразно очарование, има сякаш вълшебна сила да примамва към себе си, защото такива хора като Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер са идвали уж за малко, но са останали да бродят по кривите му и причудливи улички, по привлекателните му площади - и големи, и малки, до края на живота си. А сенчестият парк край реката сякаш е нарисуван от изкусен художник. Затова е предпочитан град и от художника Лукас Кранах , синът му и тяхната школа, тук работи и Дюрер, също известен художник, от гениалния композитор Йохан Себастиан Бах, от други не по-малко известни композитори Ференц Лист, Йохан Щраус, от непознатите за мен литератори и хуманисти Кристоф Мартин Виланд (преводач на Шекспир) и Йохан Готфрид Хердер (поет и езиковед). Малко по-познати поне по име са философи Ницше и Файнингер. Гьоте живее повече от 50 години тук, Шилер малко по-малко, но и двамата тук напускат тоя свят и дори са погребани в един саркофаг. Градът е вписан три пъти в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО.
1. През 1996 г. са записани три обекта на "Баухауз", световно признатата знаменита школа за строителство и художествен дизайн, конструиране, изкуство, занаяти и техника на 20 век. Създадена е от Валтер Гропиус в началото на 20 в. След това се мести в Десау, после в Берлин, а през 1933 г. пада жертва на фашисткото варварство.
2. През 1998 г. - пълното културно наследство " Класическият Ваймар" с неговите 11 обекта.
3. През 2001 г. - ръкописното наследство на Гьоте.
Ваймар е най-малкият град - столица на културата на Европа, провъзгласен за такъв през 1997 г.
Има много забележителности, за които ще разкажа, но само да спомена тези, които и не можах да видя. Не всичко може да се посети за един ден! Тук е Консерваторията "Ференц Лист", престижно учебно заведение;от съвременната архитектура - проектът на ЕКСПО 2000; Хаус " Ам Хорн", къщата на Георг Мухе, образец на неговото творчество. Това е единственият проект в архитектурата, реализиран от " Баухауз" във Ваймар през 1923 г. по повод първата голяма негова изложба. На пръв поглед прилича на съборения мавзолей в София. В града има голяма Зала на конгресите и е център на международни срещи и конференции.
Гьоте казва за любимия си град: "Къде може да намерите на толкова малко местенце толкова много блага..." Във Ваймар приветстват гостите си със "Salve!". Продават дори килимчета за пред врата с такъв надпис!
Най-напред отидохме на гости на Шилер. Малко познавам немската литература, почти на гимназиално ниво си останах, а май не сме го и изучавали. Фридрих Шилер го знам от една разкошна постановка на Народния театър " Коварство и любов", от филма и операта " Вилхелм Тел", сетих се и за " Разбойници". Все пак не е малко, нали? А германците какво ли знаят от нашата литература - не се сетих да ги питам.
През1802 г. Шилер купува тази къща в стил късен барок от Ваймарската еспланада. Тук той живее със семейството си до своята смърт през 1805 г. Във Ваймар Шилер пише "Вилхелм Тел". Съхранена е оригиналната обстановка и наистина можеш да си представиш, че си на гости, а не на екскурзия.
По една закрита уличка, с много магазинчета и кафенца от двете страни, съвсем неочаквано се показва главният площад на града. Пред зданието на Националния театър на Ваймар е паметникът на Гьоте и Шилер, поставен там през 19 в., символ на Германия наред с Бранденбургската врата в Берлин. Двамата творци стоят хванати за ръце. Шилер е бил по-висок от Гьоте, но скулптурът е изменил пропорциите и е направил Гьоте малко по-висок - в признателност за неоценимите заслуги на Гьоте пред немската и световна литература. От другата страна на площада е първото здание на " Баумхауз". Преминаваме Пазарния площад, виждаме Ратушата - Градския съвет, до него къщата на Лукас Кранах, където художникът живее година преди смъртта си.
Бързаме за къщата на Гьоте, където ни чакат нови впечатления от гостуването в тази светиня за немския народ. Построена е през 1709 г. в стил барок с разкошна градина от вътрешната страна. Тук писателят, поетът, държавникът и естествоведът Гьоте живее повече от 50 години до самата си смърт през1832 г. Отначало е наемател, но след това купува къщата. Казват, че му е подарена от херцог Карл Август фон Заксен-Ваймар. Запазена е оригиналната обстановка, ръкописите на писателя, събираните от него картини и минерали. Тук Гьоте пише окончателния вариант на " Фауст". В градината все още е дървото Гинго, на което той е посветил и стихове. Тук е и постоянната изложба " Повторно отражение на Ваймарската класика от 1759 - 1832 г."
|
disagi.com
