|
Страница 8 от 11
Изглежда и в Германия действа принципа " Галопом по Европам", защото на много места видях едно бързо преминаване на групите туристи из залите на музеите, също както моите ученици едно време. Но тук видях групите от пенсионери - или не ги интересува нищо, освен снобското "Аз бях еди къде си...", или са идвали много пъти, че вече им е омръзнало.
Гинкото е издигнато в култ сякаш. Има и малък музей за това вълшебно дърво, запазено от древността. Произнасят го " Джинкго", но почти не се различава от гинко. И в музея, и на други места, се продават неща с гинко, не само чай, а даже и шоколад. В дворчето на музея се продават и дръвчета от 10 см за разсад до вече добре оформени по 1 метър.
Набързо поглеждаме само отвън Новия Музей на Ваймар в красиво здание в стил неоренесанс, строено от 1863 г. до 1869 г. за Великохерцогския музей. Сега тук е първият в новите федерални земи (разбирай бившата Източна Германия - ГДР) Музей на съвременното изкуство.
От ляво на Театъра е Дворецът Wittumpalais в стил барок. Това е бил градският замък на министър фон Фритш и резиденция на вдовицата графиня Анна Амалия, място за постоянно общуване на известни високопоставени особи в класическия Ваймар. Сега там се прави голям ремонт, а за да не се вижда това зейнало място, е опънато платно, нарисувано със залата, която е в ремонт.
Замъкът Тифурт е неголям извънградски замък на края на "английска градина" и е служил на херцогиня Анна Амалия за лятна резиденция от 1781 г. до 1806 г. Той е бил място за литературно-развлекателни срещи.
Следва обед по обичайния начин - избор от Гизела за мен. Този път е нещо съвсем по народному - вюрстче с картофки и кисело зеле, но направено по начин, различен от българския, като топла салата. След това идва дългоочаквана разходка из парка край река Илм.
Посетихме Летния дом на Гьоте, където той е живял преди да се нанесе в големия градски дом, а после е идвал през лятото. Навсякъде се оглеждах да взема 2-3 камъчета за приятелката си Нина, колекционерка на такива неща, но германците са облизали сякаш всички камъни. Има ги само по реките, но те не са за предпочитане, няма история в тях. Тук намерих, после с картичка от къщата връчих безценния си подарък.
В парка има и други неща за гледане - Римската къща (1792 - 1797 г.), първото здание в стил класицизъм във Ваймар. С прекрасните си четири колони отпред тя наистина мислено те запраща в древния Рим. Парковата пещера е край къщата-музей на Лист и студентския стол на Университета " Баухауз". По разпореждане на херцога Карл Август са изкопани подземия за съхранение на бира, а сега е изложба , посветена на историята на минното дело, геологията и историята на града.
Покрай реката е много приятно и хладничко. Плуват си разни патки, че като им подвикнеш, идват да си просят храна. Хората знаят това и се бяха запасили. На полянките са се разположили групички, четат си, играят си, дори си свирят. Младите се целуват наред - като у нас! Гоних една патка, която сякаш щеше да ми падне в ръцете, но се разкрякаха другите и тя се изплаши. Дано е документирано на снимка!
А сега на път към Белведерe!
Замъкът Белведере е елегантната лятна резиденция на Карл Фридрих и Мария Павловна. Сега в него се демонстрират избрани произведения на художествените занаяти - ценен порцелан, фаянс, стъкло и изискана мебел от късния период на 17 в. чак до 19 в.
Ернст Август, племенник на херцог Вилхелм Ернст, е построил през 1724 г. на югозапад от Ваймар отначало Фазанария, или Фазанов дом, от който по-късно възниква замъкът Белевю, а после замъкът Белведере. В превод от италиански името означава "хубав изглед". Когато с колата се приближавахме към него, постепенно се издигахме по хълма и след всеки завой наистина се показваше все по-хубав и по-хубав изглед надолу към Ваймар. Застанахме пред замъка и аз си помислих, че съм в Русия, пред Павловския замък. Като погледнеш и другите здания наоколо, все в същия стил, като обърнеш поглед към градината, изведнъж те обзема чувството, че наистина няма по-хубаво нещо в света от красотата! Красотата е изживяване ,което се втурва в душата ми много пъти през тази моя тъй кратка седмица в Тюрингия!
От 1804 г. в Белведере живеят Карл Фридрих и Мария Павловна. Мария Павловна (16.02.1786 г. - 23.06.1859 г.) е Велика княгиня, дъщеря на Павел Първи и сестра на Александър Първи. На 3 август 1804 г. тя се омъжва за наследника принц Карл Фридрих Саксен-Ваймар-Айзенахски. Във Ваймар тогава започва " Сребърният век". Мария Павловна особено много обича музиката и кани известни композитори като Ференц Лист във Ваймар. Като меценат, добре разбираща изкуството, тя съдейства за премиерата на операта " На Рихард Вагнер " Лоенгрин", Построява западното крило на Ваймарския замък и прави там стая на поетите в памет на Гьоте, Шилер, Виланд и Хердер.
В Белведере, нейната лятна резиденция, тя прави руската градина (1811 г.), по подобие на Павловския дворец, лятната резиденция на руските царе край Петербург. След това към нея се добавя градина-лабиринт и летен театър. Вдъхновена от голямото разнообразие на растенията в оранжерията и ботаническата градина, тя основава през 1828 г. " Съюз за градинарство и цветарство". Видни гости през 19 в. са били Александър фон Хумболд и княз Пюклер-Мускау. Руският сватбен екипаж на Мария Павловна и Карл Фридрих е сред историческите карети, събрани в оранжерията на парка на Белведере. В завещанието си тя настоява за строителството на руския православен параклис.
Руският православен параклис е надгробен паметник на Мария Павловна. Той е бил построен от 1860 г. до 1862 г. под ръководството на Карл Хенрих Щрейхган в стила на стари руски църковни постройки по проекти от Москва. Над главния купол с пет позлатени луковидни куполи сияе православният кръст. Под надгробния параклис, чийто фундамент стои върху руска земя, се намира саркофагът на Великата херцогиня. С помощта на подземен проход саркофагът на Великия херцог Карл Фридрих е поставен до нейния.
Княжевската гробница, в която са погребани Гьоте и Шилер, не е изяснено кога точно е построена. Установено е, че управляващия Велик херцог Карл Август заповядва да се започне строителството и поръчва планирането и строителството на Клеменс Венцеслаус Кудре. Това е едно съкровище на класическата архитектура. От 1824 г. там са погребани 40 члена на Ваймарския княжевски двор.
Белведере не може да се опише, защото е прекрасен дворец! Като притвориш очи и се заслушаш как шуми гората в парка, можеш и да видиш пристигането на Мария Павловна през 1804 г. във Ваймар с разкошната червена карета, с впрегнатите шест еднакви по цвят кафеви коне с по-тъмно кафеви гриви. Тя е с разкошна бяла рокля с ярко-червен шал през едното рамо, млада, нежна, с руската красота на одухотвореното си лице. Така я рисува художникът Фридрих Прелер Старши.
Във Ваймар има много руски следи от сгради, посещения на видни личности, паметници. Гранд хотел "Руски двор" от 2001 г. е с пет звезди. Той е разположен на площада " Гьоте" и има дълга и интересна история. Строителството му започва през 1800 г. по планове на Антон Георг Хауптман и е открит през 1805 г. Наречен е "Александровски двор" на името на цар Александър Първи, брата на Великата херцогиня Мария Павловна. След битките край Иена и Ауерщедт той се използва като военна болница. От 19 в. е преименуван на " Руски двор" и става място за срещи на различни дейци на изкуствата и науката. През 1870 г. тук живее руският писател Иван Сергеевич Тургенев. По време на двете световни войни хотелът получава неутралното име " Княжески двор". През септември 1922 г. там се е състоял конгресът на конструктивистите и дадаистите по покана на Тео ван Дусбург.
На североизток от Ваймар близо до замъка Тифурт се намира замъкът и парка Кромсдорф. Тифурт по времето на Гьоте е бил най-посещаваната лятна резиденция, Кромсдорф оставал малко на страна. През 1858 г. овдовялата Мария Павловна основава тук женски приют и се заема с обществено-благотворителна дейност. След смъртта на херцогинята през 1859 г. приютът е затворен.
|
Европа 
disagi.com
