Както аз бях поканена на гости на Гьоте и Шилер (!!!), така и други известни личности са били във Ваймар далеч преди мен!Цар Александър Първи е идвал тук при сестра си , а и по служебни дела - през септември/октомври 1808 г. той участва в Конгреса на князете във Ерфурт. На 8 октомври 1808 г. на хълма Етерсберг се е състоял известният лов на князете с Александър Първи и Наполеон. Цар Николай Първи, по-малкият брат на Мария Павловна, също е идвал във Ваймар, както и царицата Мария Федоровна, тяхната майка.

Николай Карамзин, историк и автор на известните " Писма на руския пътешественик" е бил във Ваймар през юли 1789 г. Тук той се среща с Кристоф Мартин Виланд и Йохан Готфрид Хердер. Аз пък си пиша " Писма на една българска пътешественичка" и съм приета от Волфганг Неамадеус Ерфуртски и съпругата му Гизела фон Шулц!

Василий Жуковский, велик руски поет, приятел на Александър Сергеевич Пушкин и на Йохан Волфганг фон Гьоте, е преводач на немската и английската поезия. Той е възпитател на Великите князе в Петербург (за което направи справка в сериала "Бедната Настя"-ето че и сапунките са полезни!) и е чест гост във Ваймар. И много други, но сигурно бедният мой читател ще си каже:"А-у, колко е умна тая!"

Пък си и направих снимка пред паметника на Пушкин, може да е прехвръкнала някоя искра!. Е, не съм чак толкова умна, но си имам туристически брошурки и си пиша...

Паметникът на Пушкин е до библиотеката на Анна-Амалия. Той е дело на дрезденския скулптор Йоханес Фридрих Роге. В чест на великия руски поет и почитател на Гьоте Александър Пушкин (1799-1837 г.) паметникът тържествено е открит за неговата 150-годишнина на 27 ноември 1949 г.

Ваймар има и печалната слава на Бухенвалд. На северозападната страна на хълма Етерсберг, където Гьоте се е наслаждавал на простора до самия Херц, национал-социалистите организират през 1937 г. концентрационния лагер Бухенвалд. Циничното изречение " На всеки заслуженото" над лагерната врата би трябвало морално да сломи задържаните. За първи път те се появяват там на 16 юли 1937 г. В лагера и в 136 външни групи, които възникват през 1942 г.,са задържани 238000 души от 50 националности, над които зверски са издевателствали фашистите. 56000 от тях са убити. В " Конския лагер", извън Бухенвалд, в съответствие с " Основните направления по поведение с политическите комисари" са убити с изстрел в тила при лъжлив медицински преглед 8483 офицери, сержанти и войници от съветските военнопленници. На 11 април 1945 г. 21000 задържани са доживели до освобождаването на лагера. Сред тях са били и 904 деца.

След това там е бил съветският специален лагер номер 2 - от 1945 г. до 1950 г. Като едно от "Мероприятия на съюзните държави-победителки за денацификацията" НКВД (Народен Комисариат по Вътрешните Дела) учредява през август 1945 г. лагер за интернираните на тази територия. Те са били повече членове на НСДАП или са заемали длъжности в партията, администрацията, полицията или съда. Вследствие на доноси, произвол и случайности тук са задържани също така много хора, които не са носили никаква политическа отговорност за Третия райх. Сред тях е имало и бивши концлагеристи! До февруари 1950 г., когато се разтуря лагерът, тук умират 7100 човека от глад, болести и престъпна небрежност.

Не сме идвали в Бухенвалд, Гизела каза, че след толкова красота не може да гледа ужаси. Донякъде е права, защото човек трябва да има вътрешна нагласа да възприеме всичко това.

По обратния път нищо ново, но се наложи да отидем до квартирата да си вземат някакви дрехи. Те така си я карат на две врати, дори в къщата не перат, пералнята е в блока. Мислих, че от там ще идем на концерта, но пък няма нищо за ядене и подкарахме към гората пак. Набързо вечеряхме каквото има, а там все има нещо, починахме си малко и отново към града. Предвкусвах голямото си преживяване с музиката за орган. На такъв концерт бях веднъж в Талин, музиката отекваше в тялото ми чак, вибрираше сякаш всичко наоколо. Това очаквах пак, това и се получи.