|
Страница 10 от 11
12 юни - Рожден ден
Ден четвърти - ден рожден! Не само, а и юбилеен - цели 60 години! Е, и какво от това?!
Отварям очи към 8 ч. и си мисля дали вече съм родена? Почвам да пресмятам - у нас е 9 ч., природно 8 ч. - значи съм родена преди два часа и 60 години! Ама нещо ново да чувствам - не!!! Все съм си същата - една жена на няколко години в тоя живот и не се знае още колко тук и после там! Колкото и да са - мои са си!
Стават и гостоприемните ми приятели. Едва ли има някой от моите съученици с подарък за юбилея си екскурзия в чужбина. Как да не са гостоприемни, че и госторазкарващи!
Докато си пооправям тоалета, на масата се появява голяма и хубава свещ, запалена, въпреки че Слънчо отдавна се е запалил навън. Носи се голям букет от градината с всички възможни цветя, а за подарък и подсилка за очакващия се дълъг и емоционален ден - шоколад с гинко-билоба. Закуската е предшествана от целувки и добри пожелания.
После - ежедневния тежък туристически живот! "Маршрутната линия"ще е кратка, защото в 15 ч. трябва да сме при брата на Волфганг. Жена му пък ще става на 49 години. Какво хубаво съвпадение, ще видя как се празнува по германо-тюрингски.
Днес започваме с математика - в къща, построена през 1568 г., пет години живее Адам Ризе - знаменит математик, съставил първия учебник по аритметика на немски език. Учебникът е отпечатан в Ерфурт. Десният ъгъл на тази причудлива къща е облицован с дялани камъни, наричани рустовани камъни (или подреждани).
Покрай река Гера има много места, които приличат на Венеция, даже и едно кътче така се нарича. Днес често ще излизаме покрай реката, а от моста Лемансбрюке виждаме изкуствено създаден остров, с помощта на който скоростта на течението се ускорява. Гера има незначителен наклон в чертите на града и това островче е било необходимо, за да се усили течението на реката за задвижването на повече от 50 водни мелници. Още от времето на Средновековието водата се е отвеждала по канали, а основното русло се е почиствало през това време. Умно, нали? Не съм чувала такова нещо да е имало по наша България!
Минаваме покрай кулата на църквата "Св. Николай", построена през 1744 г. До началото на 20 в. горе на кулата е живеел пазач, който е следял за безопасността в града.
В многото дворчета на Августинския манастир сякаш още живее средновековната история. Това е манастир на ордена на августинците, основан през 1277 г. По време на Втората световна война е пострадал много, но е реставриран и сега е ярък пример на готическата манастирска архитектура. Църквата на манастира показва всички особености на суровия устав на августинския орден - последния голям орден в европейската история. Тук са съхранени ценни витражи от 14 в. На територията на манастира има изложба за живота на Мартин Лутер, особено за периода от 1505 г. до 1511 г., когато знаменитият реформатор на църквата е бил монах тук. От 1525 г. църквата на манастира е протестантска. На територията му след неговото закриване е имало приют за сираци, по-късно - гимназия на градския съвет. Сега тук се помещава голяма библиотека, зала за конференции и религиозната община " Св. Августин". Посещението на голяма част от манастира е само за екскурзионни групи.
Минахме по романтичната Църковна уличка, където е било забранено къщите да се строят по-високо от манастирската стена, за да не се наднича в двора и да не се смущават монасите. А и Бог е винаги на по-високо място от житейската суета! Обиколихме манастира от изток и стигнахме до Тевтонската уличка, а под бившата манастирска врата влязохме в Тевтонския двор, построен през 1570 г. Той напомня за времената на могъщия Тевтонски орден.
По малки улички стигаме до една двойна къща - "При малките лисичета и червения елен", построена през 17 в. Названието на този дом от две части показва, че отначало на това място е имало две къщи. Такива двойни названия на къщите не са рядкост в Ерфурт.
На реката са се запазили старинни мостчета за взимане на вода и пране на дрехите, а долу, до пешеходния мост, неотдавна се е появил още един изкуствено създаден остров. Облегнахме се на перилата край Гера, заслушахме се, как тя разказва приказки за монаси, воини, рицари и техните дами... Изведнъж освен патките се появиха и водните плъхове. Навирили любопитни муцунки, сякаш ни викаха да се разхладим и да си поиграем с тях. И те са атракция за града, никой не ги закача, защото са отговорни за поддържането на островчето, с тунелите и проходите си регулират правилното оттичане на водата.
На противоположния бряг, точно над водата сякаш, са двете здания на бившия приют за бедни студенти на Ерфуртския университет. Те не са запустели и до сега там живеят хора, далеч вече не бедни студенти.
От следващия мост се открива една от главните забележителности на Ерфурт - Покритият мост (Кремербрюке).
Градът е побратимен с нашия Ловеч, но тук мостът е много по-голям, красив и използваем. Той е най-дългият застроен с къщи и заселен мост в Европа и е един от символите на Ерфурт наред с Домплац и Изложбата за цветя. На това място е имало много други мостове, предшественици на днешния. За да се минава през Гера даже по време на пълноводие наред с брода многократно са се строили дървени пешеходни мостчета, а през 1325 г. на тяхното място е бил построен каменен мост, върху който търговците още от самото начало са построили магазинчета. След градския пожар през 1472 г. мостът е укрепен с каменни и дървени подпори и разширен до своята сегашна широчина 18 м. Той е построен от камъни и съединява двата ръкава на Гера. Общата дължина на моста е 120 м, отначало там е имало 62 къщи, след време някои от тях са съединени и сега са 32 къщи. От двете страни на моста по-рано е имало църкви, една от тях - църквата " СВ. Егидия" - се е запазила и до днес. Другата църква " Св. Бенедектин" е била съборена през 19 в. Качихме се по стълбата на Мартин Лутер и видяхме отгоре с какво се търгува сега на моста. По-рано тук са се продавали само редки и скъпи стоки - подправки, лекарства, бои, скъпоценни метали, коприна и хартия. Много от къщите на моста носят причудливи старинни имена.
За защита на моста от пълноводието около 1200 г. е била построена къщата " При каменния ъгъл". Това е една от най-старите къщи в Ерфурт. Тя е сменила много стопани: през 15 в. тук се е помещавала университетската болница, след това - обществената баня, после е била обикновен жилищен дом, а сега е ремонтирана и там се намират реставрационните работилници на града.
От тук се отклоняваме малко и отиваме до католическата църква " Св. Яков". Зад фасадата в бароков стил се скрива единствената запазила се в Ерфурт романска базилика. За съжаление от първоначалното вътрешно устройство не се е запазило много.
Идва време за малък обяд, защото ще сме на рожден ден. Хапваме набързо, после влизаме в една църква, където трябваше да си запаля свещичка за рождения ден по моя молба. А и съм обещала мислено в тоя важен за мен ден да бъда с Дориана в Монреал. Тя има много важен изпит по информатика, от който зависи нейното бъдеще в Канада. В каква църква - няма значение, защото тук православна няма. Водят ме в Църквата на проповедниците - Predigerkirche. Минаваме по улица, където къщите са построени след градския пожар през 1736 г. и попадаме на площада пред тази протестантска църква на ордена на доминиканците. Мисля си за многото пожари в града - къщите са една до друга, с много дървения по тях - ето и причината една искра да запали цели улици и квартали. Като разбирам, че църквата е протестантска, ми става ясно, че я е избирал Волфганг, той е протестант, макар и рядко, ходи на църква. А Гизела е католичка, но както тя казва - само на книга. Камбанарията е интересно отделена от зданието, но после прочитам, че тя е на църквата " Св. Павел", изгоряла през пожара. Строителството на Предигеркирхе е започнато през 1270 г. и е продължило до края на 15 в. Вътрешния вид е много впечатляващ, органът и тук е много красив. Пускам си едно евро и си взимам две свещи - бели, големи. Едната си я запалвам, а другата си я нарекох да я запаля на следващия си рожден ден. Тогава няма да има Ерфурт, нека тя да ми напомни за чудесното ми пътешествие!
След това се качваме в колата и отиваме в някакъв нов и много красив район на града, където ни чакат за рождения ден! Там сме в 15 ч. без няколко минути - точност по немски.
Оглеждам се с любопитство. Още отвън си личи, че тези блокове наоколо са от социализма, както се изразява Волфганг, докато новият блок, където е тяхната квартира, е строен скоро и носи новите идеи в архитектурата. Апартаментът е малък, от коридорчето се влиза в хола, от там в спалнята, което и тук се смята за голямо неудобство. Преди да се влезе в хола от двете страни една срещу друга са вратите на кухнята и трапезарията, в която ще бъдем на масата. Тясно и дългичко помещение, не е за много гости, но и ние не сме голяма компания - само най близките роднини и две колежки на Кармен, рожденичката. Щом сме поканени за три часа, значи сме на кафе. На масата имаше три сладкиша. Не казвам торти, защото торти в истинския, известен у нас вид, не съм яла там. На много тънък блат, хрупкав, ароматен и не много сладък, са парфетата - едно с ягоди, друго с извара-йогурт, трето с шоколад. Кафето е в две големи кани,има и безалкохолно. Там не обичат много газирано, предимно е сок, натурален най-вече, но има и по-обикновени като нашите за разреждане. Говорят много, бързо, съвсем неразбираемо за мен. От време навреме Гизела превежда нещо. Оказва се, че всички са учили руски в училище, но само един се осмели да си покаже знанията. Пак повтарям, че е много лошо да не знаят езици, човек се чувства изоставен сред хората тогава. С дъщерята на Кармен, с помощ разбира се, се заговорихме за нейната дъщеря, която си е типична немкиня със светла кожа, руса косичка и чудесни сини очички. Живеят в близко село до Ерфурт, но то и селата им изглеждат като градски квартали. Срещу мен е колежка на Кармен, работят в дом за стари хора, а такива има много. Тя разказва разни смешки за бабките и дядковците. Гизела не може всичко да ми обясни. Този, който се осмели с малко руския си език, работи в Баден-Баден, далеч от Ерфурт, пътува всеки понеделник - петък. Не разбрах какво работи, а после забравих да попитам Гизела. Важното е, че и там не минава без трудности, това го разбирам. Особено в новите райони, бившата ГДР.
В приказки, песни, шеги минава времето и става пет часа. По това време кафееното гости би трябвало да свърши, но не и по германски. Сега мъжете стават от масата и се изнасят на двора да правят тюрингските вюрстчета. Там има барбекю, наоколо са 3-4 блока и в градинката се приготвя скарата. Сега разбирам защо се чудиха у нас през септември, като пекохме кебапчета - кюфтета на терасата. Мъжете се запасиха с порядъчно количество бира и там на въздух си хапнаха-пийнаха.
На жените се полага вино и ликьор, докато чакаме, със солетки. Те са същите като и у нас, от дългите или пък от кутиите с различните видове. От дългите имаше и с шоколад, каквито не съм виждала. Понаправихме весели очички, а на мен уж по малко, но опитах от три вида вино и два - ликьор. Пробвах косовско вино, черно и гъсто, приличаше ми на асеновградския мавруд. Другите видове си бяха техни, немски. В очакване на вечерята (Боже, ще имам ли място за нея?) минава доста време. За нас вюрстчетата идват след като долу са си похапнали. Сега обаче новата ми изненада - ние вечеряме без пиене, само с водичка - лимонадка. Правилно, някои си бяха взели дозата и ще им е много да продължат с бира или пък вино. Моят измъчен туристически стомах взе да се обажда пак, но се държа геройски и не създаде проблеми. Не че кухнята е нещо по-особено от българската, но и беше хладно, пък и някой чужд вирус ме хареса. Гизела също имаше проблеми, но с хрема и кашлица.
Тръгнахме си доволни, разбрах, че много нямат време да се виждат, защото работят. Братът на Волфганг е майстор в Изложбата за цветя - нещо полезно, че да влезем там икономично,от служебния вход.
В "Малката градина" на улица " Петуния" тази вечер беше тихо и спокойно, без нас на терасата, защото веднага се мушнахме в леглата.
На другия ден сме в EGA - постоянната изложба за цветя. Знаех, че ще видя красиви неща, но всичко беше толкова прекрасно, неочаквано, че трудно мога да го забравя.
|
Европа 
disagi.com
