Тръгваме на неколкочасова разходка извън Пловдив. Тъй като повечето от местата наоколо са ни до болка познати търсим нещо ново – ново предизвикателство. След дълго съвещаване решаваме, че едно такова място би могло да се окаже единственият манастир в България, намиращ се в равнината – Араповският.

Любопитен факт за него е фактът, че той е един от последните манастири,  построени преди Освобождението. Намираме информация, че е разположен на 6 км източно от Асеновград по пътя за Първомай. Учудваме се, че манастирът има собствен сайт, с доста пълна информация, за което предполагам заслугата е на младия монах Киприян.

По пътя не срещаме трудности с ориентирането – навсякъде има табели (дори на латиница). Настилката на пътя също е ок, ако изключим последния 1 км, който е черен път и трябва да се кара внимателно. Иначе отсечката в този участък е много приятна и живописна. Имаш усещането, че си в савана и всеки момент ще изскочи някоя газела или жираф: но вместо това изскача сградата на манастира.

От сайта научаваме, че манастирът е възникнал през XIX в. и е един от последните, построени преди Освобождението. Интересна е и легендата за основаването му, разказваща как една гъркиня сънувала сън, в който й се присънило къде да намери вода, за да излекува очите на детето си. Така тя намерила мястото и чудото станало – детето оздравяло. По онова време владетел на земите бил Арап бей, чиято любима ханъма също била болна – с помощта на лековитата вода и тя оздравяла. Тогава Арап бей позволил на това място да се издигне храм.

Предполага се, че манастирът е завършен през 1862 г. Главната му църква е „Света Неделя” и е сходна с тази в Бачковския манастир.  Стенописите й са дело на Георги Данчов – Зографина. Много иновативно за времето си е и това, че селяните, които са изобразени  на стенописите, са в характерните за региона носии.

Пристигайки там ни впечатлява подредеността и спокойствието. Няма никакви туристи. Веднага ни прави впечатление триетажната кула  - наблюдателница на Ангел Воевода, за която също бяхме чели. За съжаление, колкото и да е поддържано мястото и с просто око се вижда, че голяма част от сградите имат нужда от реставрация...

И все пак, мястото е подходящо за една бърза разходка извън големия град.