|
Страница 1 от 4 Мислех, че с времето впечатленията ми от пребиваването в Корея ще улегнат някак, ще се избистрят и подредят от само себе си. Вярвах, че това ще го направи моето подсъзнание, без да тревожи и натоварва съзнанието ми, но пропуснах една съществена подробност. Дори и да беше така, дори и да е станало така - всички тези впечатления и мисли да са кристализирали и да са се наместили хармонично, то това пък е останало в подсъзнанието ми, поотрупано и труднодостъпно, практически неизползваемо. А в съзнанието ми - безброй разхвърляни детайли за един свят далече във времето, далече в пространството, далече в културата...
Проблясва някой елемент, измества го друг, лъхва миризма на Корея.
Миризмата на корейските улички рано сутрин, когато собствениците на ресторантчетата изхвърлят в шахтите на тротоара водата, с която са измили помещенията.

Миризмата на корейските пролетни паркове - претруфени бели вишни, розови азалии и яркожълти фрозиции, чийто аромат се слива в мощна вълна, която ме подема и понася в слънчева мечта.
Миризмата на съвместния роднински обяд. Чесън, нетърпима воня (дори за самите корейци) на сурова риба, водорасли...
Миризмата на прашния въздух, пренаситен с отрови от нестихващия автомобилен поток...
Миризмата на Mac Donalds, която навсякъде си е все същата...
Миризмата на трудното за намиране (единствено в италианските кафетерии) в Корея истинско силно еспресо...
Миризмата на пяната в Японско море.
Миризмата на мидичките в Китайско, събрани в пристъп на мигрена.
Миризмата на елите в горите около будистките храмове.
Миризмата на тинята от оризищата, която нахлува през прозореца на колата.
Миризмата на заводите за тежка промишленост и автомибилостроене.
Миризмата на прохладния нощен въздух на река Хан.
Миризмата на прясно разровената пръст от жените рано сутрин в зеленчуковите градинки, намиращи се непосредствено до комплексите от 20-етажни жилищни блокове.
Миризмата на прогизналите от дъжда през мусонния сезон дрехи.

|