Друг начин за облекчаване на напрежението е любовницата, която завеждат в някой от многото видове (според класата и предназначението им) хотели - йогуан, в които не ни препоръчаха да ходим. Вече е нощ, децата спят, жената посреща мъжа си. Колко си приличат съпрузите навсякъде по света! Какво става после? Дали го разпитва гневно къде е бил, защо се е напил, или се интересува живо единствено от това какво е обядвал... Но това си е тяхна работа, бих казала аз. Но те, на мое място, не биха. В Корея, няма "това си е моя работа", "това е твой проблем" или "това е личният ми живот". На територия по-малка от тази на България с население, надминаващо 45 млн., няма място за лични, мои, собствени, частни пространство и живот. Там преминаваш на подробно интимно интервю с всеки срещнат - с мъжа пред асансьора, с жената в магазина за хляб и сладкиши, с шофьора в автобуса.

1. От коя страна си?

2. Откога, докога и защо си в нашата страна?

3. На колко години си?

4. Женен ли си? (с вариации имаш ли си приятел/-ка)

От отговора на четвърти следва различен пети. При положителен отговор, идва

5.1.1. Имаш ли деца, колко и на колко години са? или

5.1.2. А защо още нямаш деца? Каква е причината?

При отрицателен отговор на четвърти:

5.2. Защо още не си се оженил?

Ако е към застаряваща жена следва продължение с риторичен въпрос - "Може би сте била красива като млада?"

6. Какво работиш? и т.н.