Както много пъти се казва, най-хубавите почивни дни са непланираните. И така, потеглихме в 9 ч. сутринта към пещерата Съевата дупка под лъчите на все още щадящото ни юлско слънце.

Докато пътувахме към с. Брестница се радвахме на красотата около нас и чистия въздух, който става все по-оскъден особено в София.  Преди 12 ч. вече бяхме стигнали нашата цел и следвайки водача се озовахме в атмосферата на сталактон с диаметър 65 м. Не бяхме платили за фотоапарат, така че се въздържахме да снимаме. Но при следващо посещение едва ли ще пропуснем да съхраним на снимки това величествено хилядолетно творение, което от раз ти грабва вниманието. Разбира се не липсваха следи от недобросъвестни посетители, след които личаха множество отчупени сталактити.  Но нали сме в България...

По пътеката за посетителите се виждат 40-годишни сталагмити, които спокойно може да подминеш поради едва забележимата им големина. Една част от образованията в залите наподобяваха жаба, крокодил, крак на балерина и какви ли не форми, на които забавният ни водач обръщаше специално внимание.

Но както всичко и нашата разходка имаше край, и тъй като разполагахме с достатъчно време, решихме да видим какво се крие зад табелата “Via Ferrata – Ледницата”, в непосредствена близост до пещерата Съевата дупка. Интересът ни не само си струваше, но прерасна в абсолютно спонтанно и незабравимо изживяване. Малката криволичеща пътека ни отведе до една отвесна скала, част от която е пригодена за любителите на скалното катерене.