И тук започнаха истинските емоции – да останеш на сигурна основа под сянката на дърветата или да опиташ да се правиш на алпинист? Все пак на колко места може да се пробваш да преодолееш страха си от високо, като си осигурен на сто процента от стабилна екипировка? Е, може би това е момента. Така, срещу 7 лв на човек, основната част от компанията реши да пробва какви са чувствата, когато под теб е пропаст и трябва да разчиташ основно на екипировката си. Разбира се, останалите бяхме в позицията на публика, сред шарена сянка и красива панорама, като истински “туристи”.

Само че катеренето не е проста работа и изисква разход на енергия. Така след това непланирано приключение и хапване с огромен апетит се насочихме към Троянския проход и по-точно към Беклемето. Когато се намираш в едно от запазените кътчета на Национален парк Централен Балкан, високо на билото обграден от парапланеристи, няма как да не се чувстваш свободен и пълен с идеи за нови обиколки из страната.

И понеже времето напредваше, скоро потеглихме към Кърнаре, за да продължим към София по познатия маршрут на подбалканската линия.