Хубавото на лятото е, че денят е дълъг и могат да се свършат много неща. Използваме този факт и в петък вечер, след работа, вече товарим колата. Е, оказва се, че сме прекалили малко с багажа и хората, не сме всички в най-удобна позиция за път, но пък е по-забавно – дори чантата с домати успяваме да съберем...

И ето, тръгваме по стария път за морето, но на „петолъчката” завиваме наляво към планината. Гледките в ясен ден по здрач са прекрасни – има и малки, красиви облачета, тук-таме, жита, лавандула, рекички...Иначе трафикът до петолъчката си е напрегнат, както обикновено. Но веднъж тръгнали към планината шосето става с нова настилка. Е, има малко завои и блести слънце в очите, но е приятно. И така, стигаме (на около 40 км от „петолъчката”) град Котел, нашата цел. Тук вече е захладняло и трябва да сменяме дрехите с презрамки с нещо по-топло. Е, били сме в Котел и в далеч по-студени дни (вж. пътеписа "Котел и Жеравна"). Излизайки на разходка виждаме, че тук-таме комините пушат – обясняват ни, че някои от хората тук все още предпочитат да готвят на дърва. А зареждането за следващия сезон започва още през май. Вечеряме в любимата ни пицария „Прима” (с чудесните чеснови хлебчета и,  разбира се, бира).

На другата сутрин на чаша горещо кафе правим планове за разходка. Решаваме този път да видим село Медвен, родното място на Захари Стоянов, на десетина километра югоизточно от Котел. В селото има къщи, които са типични за околността – от тъмнокафяво дърво – много от тях са паметници на културата.

Тук също сякаш времето леко е поспряло. Дърветата са отрупани с плодове. На места виждаме доста странни неща – като фиатче с тонколони от транзистори, както и портрет на Тодор Живков, поставен на видно място в двора на една от къщите.

В друг един двор виждаме табло с упражнения – явно трофей останал от някогашен физкултурен салон. Разхождайки се виждаме предмети от ежедневието на местните, за които етнографите биха им завидели – като например една симпатична каручка.