Опитните планинари казват, че ако искаш да изкачиш Мусала, най-подходящия месец бил юли. И въпреки че се чувствам по-близо до автотуристите, отколкото до истинските покорители на върховете, прегърнах идеята за покоряването на най-високия връх на Балканите.

Хванахме от Боровец лифта ”Ястребец” и се наслаждавахме на туристическата гледка, докатo минавахме всичките 4 827 метра до крайната лифтова станция.

До тук добре и без усилия. Добре беше и когато тръгнахме от станцията до първата хижа. Отне ни близо 1 час равномерно ходене по почти равен терен. За наша голяма изненада не само по пътеката, но и при хижата хората бяха неочаквано много. С малка почивка решихме да продължим нагоре и да сме на върха не по-късно от 13 ч. След успокоителните думи на водача на компанията, че изкачването е леко с изключение на предстоящите минути и непосредствено преди Мусала, с много ентусиазъм се отправихме по скалната пътека.

Само че да качваш Мусала не било чак толкова лесно. Със сигурност го разбрах, когато вървяхме по вече възстановената от срутване пътека в последния участък от подножието на върха. Гледах хората около мен екипирани с подходящи туристически обувки, част от тях въоръжени и с щеки, един абсолютно необходим атрибут за планински условия. Гледах моите маратонки и се успокоявах, че имах поне шапка, която да ме пази от силното слънце.

И най-после на върха. Но не какъв да е връх, а пълен с много ентусиасти. Първото, което направихме беше да си вземем по един планински чай. И разбира се да щракнем няколко кадъра.