Невероятна е гледката от такава височина. Красота и неподправеност. Носехме и бинокъл, който ни поднасяше далечината в непосредствена близост. За съжаление не разполагахме с достатъчно време, за да споделим по-дълго тези мигове, защото гонихме работното време на лифта. Но запечатахме каквото можахме в паметта си, а за останалата част разчитаме на снимките.

За всеки случай бях взела аспирин, който влезе в употреба по време на тричасовото ни слизане. Без него щях да имам сериозна мускулна треска. Вървейки надолу чувахме английски, полски, руски и разбира се български език. Стигайки до лифтената станция отправихме последен поглед към Мусала. Чиста, ясна вече покорена и от нас.