За начало: в Wikipedia има много изчерпателна статия за Корфу. География, история, археология… това са все теми, по които няма да пиша, защото има толкова много информация по мрежата, че наистина няма смисъл да я дублирам. Ще се съсредоточа върху много по-практични теми. Като “Как се стига до там?”, “Къде да отседна”, “Кои местни ястия да пробвам?” и т. н.

Корфу е наричан от местните Керкира (с ударение на е-то), а столицата на острова е Корфу Таун. Разположен е в Йонийско море и всъщност е най-близо до бреговете на Албания (с Тото се шегувахме, че от Сидари с лека засилка и може да скочиш направо в албанско). За карти на острова проверете на Google Maps и на Corfu Map. От София до Корфу са към 900-1000 километра, ама като не помня цифри, а в момента не ми се търсят карти… с тази приблизителна информация ще си остана. Ще разкажа за различните варианти за транспорт до Корфу — пробвани или само проучвани и калкулирани от нас. Е, те не са и много, разбира се.

Със самолет София - Атина - Корфу Таун е най-скъпият и въобще не чак толкова удобен вариант. Цената на двупосочен билет излизаше към 360 евро без летищните такси. Има и доста голям престой в Атина, затова заедно с отиването по-рано на летището и чакането на багажа цялото пътешествие излиза 15-16 часа. Което е много.

С автобус/влак до Солун — автобус до Игуменица — ферибот до Корфу Таун е вариантът, изпробван от нас. Разделям го на три части. София — Солун е първата отсечка с главна забележителност: престоя на границата и дърлянето с гръцките граничари. Втората част е едно зашеметяващо пътуване с автобус от Солун до Игуменица. Третото (и финално) приключение е с ферибота от Игуменица до Корфу Таун.

При първото ни отиване до Корфу пътувахме с нощния международен влак, който тръгва към 23:00 часа от Централна гара. Цената на двупосочния билет е между 30 и 40 лева (в зависимост от това колко души пътувате, кога си купувате билета и т. н.). Пътуването до границата е абсолютно незабележимо. Пък и престоят на българския гранично-пропусквателен пункт е незначителен — около 30-40 минути. Граничарите минават по купетата и събират паспортите, подпечатват ги и ги раздават отново. За сметка на това на гръцкия пункт си стояхме повече от 2 часа и половина. Свалиха от влака всички българи и ни подложиха на кръстосан разпит: кои сме, къде отиваме, колко пари имаме, какви документи носим да удостоверим, че наистина сме тръгнали на почивка и т. н. Съветът ми е да сте много спокойни, усмихнати и със самочувствие. Ние не носехме нито един документ с нас, защото резервацията я бях направила по мрежата, разбира се. Когато започнаха да ме разпитват — бях даже леко пренебрежителна в стил “Ама вие наистина ли не занете как се прави резервация в наши дни? И нямате компютър та да ви покажа къде отиваме? Горките вие, при какви условия само работите”. Пуснаха ни без никакъв проблем. За сметка на няколко други пишман туристи, но това е друга история.

Влакът пристига в Солун към 7 сутринта. Би трябвало да е там в 5:30 часа, ама не става заради висенето на гръцката граница (което е неотменима част от екскурзията просто!). Слезете много бързо, купете си билетче за градски транспорт от павилионите пред гарата и хванете автобус #1, чиято първа спирка е на двайсетина метра от централния вход на гарата. Слезте на последната спирка (около 10-15 минути пътуване е, не е никак много) и ще се озовете на автогарата. С леко подтичкване стигнете до гише #17 и си вземете билет за дневния автобус до Корфу, който тръгва 8:00 часа. Но, честно казано, според мен това си е mission impossible: я влакът ще закъснее повечко, я ще изпуснете единицата за малко, я билетите ще са свършили…Затова по-добре не си давайте зор, ами яваш-яваш стигнете до автогарата и си купете билети за вечерния автобус в 20:00 часа. Така ще имате цял ден за разходки из Солун — има какво да се види и в никакъв случай няма да съжалявате.

    От няколко месеца има два нови влака до Солун: единият тръгва в 7:00 сутринта, а другият е в 17:30 часа. Те са доста по-бързи от нощния влак — твърдят, че пътуването излиза към 6 часа. Не сме ги пробвали обаче.

    Другият вариант е да се вземе автобус от София до Солун. Второто ни пътуване беше именно така. Но не го препоръчвам — автобусите не са много удобни, нито пък са по-бързи, а висенето на границата е абсолютно същото. Шофьорите са гърци и се държат мегагрубо с пътниците. Бе не си е работа.

    Еднопосочният билет от Солун за Игуменица е около 25 евро. Гръцките автобуси са разкошни. Добре климатизирани, с много удобни седалки, чисти. Така че в това отношение пътуването от Солун до Игуменица няма да ви тежи. Обаче самият път… Първите 250-280 километра са по магистралата Солун — Атина, която е с перфектно качество. Шофьорите поддържат много висока скорост (която не се усеща, защо автобусът вози мекичко) и изминават тази отсечка много бързо. Пътьом ще минете покрай Метеора. Ако пътувате през нощта — гледката е незабравима. Цялото място е осветено с многобройни ярки прожектори и изглежда доста извънземно. Макар че и денем не е незабележимо. 

След Лариса пътят се отклонява през планините. И тук започва хорър сторито. Близо 150 километра по изключително тесен път с място точно колкото да се разминат две коли. От едната страна е скала, от другата те дебне урва, дълбока десетки метри. На всичко отгоре шосенцето се вие като змия — най-дългият прав участък е сигурно максимум 100 метра (и то чак при Янина, към края на пътуването). На всяко завойче има огромни огледала — за да се вижда дали отсреща не се задава друга кола и да се изчакват взаимно, защото е невъзможно две превозни средства да се разминат по ъглите. Максималната скорост, която може да се развие без открит риск да се сурнеш в урвата или да се размажеш на скалите, е към 35-40 км/ч. Четири пъти сме минавали този път, три пъти през нощта и един път денем. През нощта е тъмно и дори и да не спиш — не виждаш много-много къде минавате. Обаче през деня няма как да си затвориш очите и усещането, че си на влакче ролъркостър, ама без предпазни колани, е страховито… Чувството, което те напада, когато установиш, че твоята част от автобуса виси извън пътя, е побъркващо.