След няколко часа сън ме събуди миризмата на нещо вкусно, готвещо се под прозорците и 3 птички, застанали на ръба на балкона ми, надпяващи се едно друго, все едно са в едно от онези, популярни напоследък ТВ буламачи като "Pop Idol" и "Фабрика за звезди". Естествено, птичките бяха много по-талантливи от който и да е участник в подобни състезания...

Излязох на балкона боса и ей-така, както си бях по червена тениска с картинка на кученце, служеща ми вместо нощница, независимо в кой край на света ми се случи да заспя... Нито моето 159 сантиметрово присъствие, нито това на кученцето от нощницата ми впечатли миниатюрните певци от балкона и си продължиха ариите до момента, в който реших да протегна ръка и ги погаля. Тогава просто продължиха да се надпяват ... от съседния балкон!

Разтрих уморените си очи, които обикновено са сини и хубави, но след 4 часа сън бяха само сини и се огледах наоколо. Контраст е много слаба дума, за да опише разликата между това, което бе от едната страна на оградата, опасваща Хилтън с това, което видях от другата. Защото умореният, 40-годишен, старомоден  Хилтън бе абсолютен лукс в сравнение с колибите, започващи веднага зад оградата му. Малки, кирпичени и с ръждиво-тенекиени покриви. Малки и големи негърчета щъпукаха навсякъде. Тук-там някоя мама-негърка им се скара и ги посъбере накуп. Целият квартал се виждаше като на длан. На 20-тина колиби има по 1 комунално помещение с тоалетна и чешма. Това е. И сигурно хората са благодарни, че не трябва да пренасят водата от километри, както го правят събратята им, живеещи извън града! Разбира се, тук там из Адис Абеба има и панелни блокове, в които, предполагам, всичко си е почти като в софийските и хората си имат собствена тоалетна, вода и баня. Само че в Адис Абеба това е по-скоро изключението, а не правилото...

Като заговорих за баня, се сещам, че в онази първа сутрин по нощница на балкона и не подозирах какъв оригинален начин на къпане ще видя само няколко часа по-късно!

Слава Богу, двама от колегите ми бяха французойка и хърватин. Защо "слава Богу" ли? Англичаните не пожелаха да си покажат и носа навън, зад пределите на хотела - мизерията ги депресирала! Аз пък си помислих, че вместо да се депресират, по-добре да се замислят за това какви късметлии са в сравнение с местните хорица и поне за малко да спрат да мърморят за каквото се сетят - от времето до това, че в нашата работа имаме "само" 10 почивни дни на месец! После си помислих, че това няма да стане, оставих ги да си пазят нервичките от "депресиращата" действителност извън хотела, грабнахме се с французойката и хърватина и право на "Меркато" - най-големият открит пазар в цяла Африка.

С хърватина освен че си говорим аз на български, той на хърватски и отлично се разбираме един друг (дори до толкова, че да си разменяме рецепти за лютеница), но и споделяме типично балканско любопитство и желание да усетим и опознаем непознатото. Пообиколихме пазара и се чувствахме адски некомфортно. Трима бели сред стотиците местни... Нямаше отърване от инвалиди-просяци, които смятаха за свое право да си завират недъзите в лицата ни, искащи долари, етиопски бир-ове или каквото им дадеш... Озлобени от мизерията, за тях белите ни лица бяха символ на богатство и просперитет. Помислих си, че само преди няколко дни се оплаквах на приятелка, че с една заплата едвам си плащам ипотеката на къщата и всички сметки и се позасрамих от себе си. Тези инвалиди тук на пазара нямаха ипотеки. Защото нямаха къщи. Освен това бяха гладни. Не се чудеха от коя марка портокалов сок да си купят от ТESCO (верига супермаркети) тази седмица...