Търсете сред 200 000 хотела в цял свят
| Адис Абеба - "новото цвете" на Африка |
|
|
| Автор Ваня, снимки: Gili Yaari* | |
| вторник, 21 август 2007 | |
|
Страница 3 от 3
Хванахме едно такси и тръгнахме към Ентото. Това е хълм, който се издига над града и от който се вижда Адис Абеба като на длан. Пътят бе стръмен, планински и горкото такси едвам издрапваше нагоре... От двете страни на пътя вървяха десетки жени. Прегърбени до земята, натоварени с клони. Носят ги от километри до колибите си, за да запалят с тях огън и приготвят вечеря. Гледаха ни - ние седнали в такси, бели, добре облечени. Някои ни гледаха тъжно. Други - злобно. А една възрастна жена просто вдигна поглед и се изплю в посока на таксито и ... нас... И най-интересното е, че я разбирах и хич не ми дойде дори на ум да я упрекна за това... Казват, че по селата жените вършат цялата работа - носят дърва и вода от километри. Чистят, готвят, отглеждат не само зеленчуци, ами и деца. Мъжете по цял ден пушат разни наркотици и оплакват трудния живот...Мислено благодарих на Господ, Дявол и когото още се сетих, че не съм етиопка и женена за някой такъв идиот! После си помислих, че ако ме познаваха, те би трябвало да благодарят на когото се сетят от африканските си божества, че не са женени за българка. Примерно.Стигнахме до върха. Там имаше една малка постройка - просто четири стени и врата. Пред нея - етиопец в костюм и вратовръзка!!! На добър английски ни покани да влезем. Вътре беше пълно с картини - негово. Оказа се художник, Сам си ги рисува, сам си ги продава в тази малка стаичка на върха на хълма, под който се е сгушила Адис Абеба. С колко много неочаквани неща се сблъсква човек само за 1 ден на място като този град...
Като баба Азарич, която раздава хавлиите във фитнеса на хотела. Като чу къде живея, погледна ме право в очите и каза на развален английски - "Take me London"... Като малкото момченце в снежнобяла ризка, продаващо кожени барабанчета пред оградата на хотела. И когато си купих едно просто защото исках в този ден момченцето да има пари за храна, то с достойнство ми каза - "Благодаря, сестричке"... Като онзи продавач на чехли на пазара, който като ме видя такава руса и синеока, веднага ме заговори на добър руски и разказа как завършил инженерство в Москва, но на 50 годишна възраст му се налага да продава чехли с надеждата да изхранва многобройното си семейство...
Бел.ред. Този и други пътеписи може да прочетете в личния блог на автора ТУК.
*снимки предоставени от Gili Yaari |
Приятели
Ralev.com | Travel Guide | Китен - Море от...емоции! | Rezervaciq.com | Български Фактор | bTOURISM.com | Вертикален свят | Travel.bg - иди и виж! | Accounting Bulgaria| Retur.eu - Почивка в България | DirectionBulgaria.com | Poblizo.com | MyHoliday.bg | Tryavna.bg | Moitehoteli.com - Хотели в България | Transportbg.info | За Хотелите







