Светилището при село Татул – източно от Момчилград, е херон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар. То действително може би е посветено на легендарния Орфей. Става дума за един много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, на място, от което и след смъртта си остава посредник между боговете и хората.

Къщите в селото са построени от дялани камъни, което говори, че има вероятност те да са били добивани именно от старите зидове. Днес, до един кладенец близо до светилището се намира едно каменно корито. Местните твърдят, че е правено в ново време, но едва ли някой в ХХІ в. ще се захване да дяла от камък корито, което после да остави на произвола на съдбата!

Навсякъде могат да се видят каменни колела. Мегалитната култура на траките почита богът-Слънце, който според легендата се придвижвал по небесната шир с колесница на три колела. Разновидности на такива “колела” могат да се видят навсякъде, дори и чак в село Ябълково, недалеч от Димитровград. Тези “колела” имат най-различни битови предназначения и пълноценно се използват и днес. Именно тук, в светилището в Татул се предполага, че е гробът на легендарния Орфей. Неотдавна се появи и една друга сензационна новина. На гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и в радиус от десетки км наоколо не се отглежда грозде!

Какво ли още пазят в недрата си Източните Родопи, какво ли още чака археолозите, за да го намерят, анализират и да осветлят историческата наука? Това никой не може да каже, но е ясно едно. Край Татул и Перперикон има множество скали и скални масиви, хълмове и възвишения. Някъде може би се заблуждавахме, в искреното си желание да намерим и ние нещо, като ни се привиждаха разпятия и тайнствени пътеки по склоновете, но кой знае, може и да сме били на прав път...?!

Дано държавата и предприемчиви родолюбци да продължат да отделят средства, за да не спира устремът ни да узнаем повече за миналото и за предците ни, за хората, които са обитавали тези земи и са ни оставили следи за самите себе си, за да ги опознаем, за да им се възхищаваме, а защо не и за да им подражаваме, в тяхната тиха и умопомрачаваща гениалност!?