Лъки, Белица и бившето ловното стопанство на Тодор Живков – Кормисош. Когато минавате от там ще се почувствате в Рая и ще си помислите, че никога не сте виждали по-красиво място. По време на комунистическия режим там се отглеждаха много диви животни, за които са полагани изключителни грижи. По причина, че не трябва да се нарушава спокойствието на животните и ловуващите, не беше позволено минаването оттам. Именно затова част от пътя е останал неасфалтиран и труден за преминаване. След 90-та година започна да се работи по лошата част от пътя, но все още има около 10 км, които са неасфалтирани и опасни за преминаване, особено за камиони и автобуси. Поради тази причина през зимата не е препоръчително пътуването по този маршрут, криещ много опасни и заледени места.

Да предположим, че сме стигнали вече до Загражден. Попадаме в едно кътче, скрито зад ограда от високи върхове и зелени баири. Затова се и казва Заграджен. В миналото се е казвало Въртево, а по време на турското робство – Долащър, което също означава нещо подобно.