Хората там освен любопитни са и гостоприемни. Спомням си, че като дете на масата винаги слагахме по още един прибор – ако дойде някой в момента, в който обядваш или вечеряш, веднага да го поканиш на масата. Вратата на къщата никога не се заключва и винаги е отворена за гости.

Не си мислете, че като няма хотели и частни квартири, ще останете на улицата. Напротив веднага ще се намерят домакини, които ще ви поканят да пренощувате в къщата им. Още като влезете ще ви предложат везани родопски терлици, съчетаващи в себе си труда на някоя работлива родопчанка и красотата на извитите гайтани. Ще ви покажат цялата си къща. Естествено и чеиза, който готвят за дъщеря си – ръчнотъкани халища, черги, софри и торби. Ще се чудите кое да разгледате  по-напред. Естествено че на тръгване ще ви подарят нещо – гостенин без подаръци не може. Ще разпънат една софра... Ще се удивите от вкусните гозби – колаци, клин, качамак и естествено без прасник (прясно мляко) и аргуть (кисело мляко) не се сяда на масата. Като във всички родопски села, не може да мине без прочутите песни и хора. Не може да минете без някоя стряскаща ви история за караконджоли и духове, от която ще ви настръхне косата и цяла нощ ще се чудите от кой ъгъл ще изкочи някой от героите в нея.

Но въздухът и спокойствието там ще ви помогнат да починете добре и дори да се събудите рано наспани и свежи.

Хората в Загражден не ходят – те търчат непрекъснато, вечно бързат – лятото да работят някаква селскостопанска работа – отглеждат картофи, тютюн, фасул, събират сено за животните; зимата също не почиват – жените тъкат халища, китеници, губери, черги, а мъжете се занимават с дърводелство – каци, бурета, бъкъли (бъклици), направени от хвойново дърво.