По мое време в Загражден не липсваше нищо. Има огромно триетажно училище, голяма детска градина с огромен двор, болница на два етажа, пансион за учениците от съседните селца – също триетажен, кметство с над 30 канцеларии, два цеха – един шивашки и един военен.

Тогава в детската градина имаше три групи, училището беше пълно с ученици, хората се препитаваха от работата в цеховете, а животът там предоставяше и доста възможности за забавления – имаше сладкарница, дискотека, читалище, кино и магазин на два етажа – първият за хранителни стоки и вторият – за дрехи и други неща за бита.

В последствие нещата доста се променяха и все в по-песимистична посока. В момента има 1-2 заведения (по-скоро кръчми), в които можеш да купиш хранителни стоки, училището и детската градина са затворени, в болницата работи само един кабинет, в кметството – 1-2 канцеларии. За щастие големият пансион е закупен от ПУ “П.Хилендарски” и се ползва за почивна база на студентите от университета. Останалите величествени сгради, построени с много усилия и труд и с големи мечти и надежди за хубав живот, в момента се рушат без никакъв надзор. От тези пълни с живот стаи в момента са останали покрити с прах увехтяли мебели и счупени прозорци, затулени с одеяла. Болна гледка за човек, израснал там и изпълнен с приятни спомени от детството си.

Единственото непроменено нещо там е фурната. И сега още можеш да купиш топъл пресен хляб оттам и да изядеш половината докато се прибереш вкъщи.

Селото си има и своята история – за потурчването там, за хората, които не са искали да приемат турската вяра и за Гяурдере, където още се червенее кръвта на убитите непримирими българи. Има си и своите свети места, зареждащи с енергия и най-невярващия човек – Света Троица, Света Неделя, Кръстова, Петков гроб, Бяла черква. Има си и място откъдето като погледнеш, виждаш цялото село като на длан и най-висок връх, където като се качиш в ясно време се вижда и Бяло море.

Това, което ще ви впечатли, че навсякъде има каменни врисове и чешмички с хубава, студена балканска вода. Хората вярват, че когато отидат на другия свят трябва да имат откъде да пият и всеки починал човек има своя чешма, някои направени още приживе от самия човек.

Там винаги е красиво – пролетта с разлистени дървета, с дъхави ливади, ромонящи поточета, лятото с прохладата и бързането, есента като тъкан от цветни листа килим и зимата с преспите сняг, студът и белотата.

В Загражден ще се заредите с емоции, ще се наситите на истории, ще запечатате впечатляващи картини, ще се насладите на вкусни гозби и ще се удивите на гостоприемството на хората. И най-важното – във вас ще остане да гори пламъчето на Загражден, което ще ви кара да се връщате там отново и отново.