Най-сетне дойде и моят ред да ме запратят в Сиера Леоне. Казвам "най-сетне", а всъщност никак не ми се ходеше... Какво ли не бях чула от колегите си, вече били там...

Ама нали съм жена, която изслушва мнението на другите, но гледа да си състави и свое - нямам нищо против да видя с очите си що за чудо е там! Пък и нали си ми дават заплата всеки месец точно за да се шматкам по света - оставаше и да ме питат къде искам да ходя!

И така - познатата схема - 24 часа преди полета почвам да пия омразния „Маларон” - онези хапчета, които уж предпазват от малария, ама само 75% и които имат странични ефекти от няколко страници, сигурно по-дълги от този пътепис... Пак има да ме боли глава 12 дни и пак ще трябва по този случай паралелно да пия и аналгин, ама няма как... Всяко нещо си има цена - шматкането по света - също. И аз отдавна се съгласих да плащам своята, още по времето, когато работех в едно счетоводство и още в 10 сутринта ми се искаше да ревна и да си тръгна - толкова не ме свърта на едно място, обичам да пътувам и рутината ме убива.

Още преди да тръгнем става ясно, че моментът за пребиваване във Фрийтаун хич не е подходящ. След 10 дни има избори, а преди няколко години изборите се превърнаха в гражданска война и кървава баня... Много малко хора летят в посока на Фрийтаун, но обратно самолетът е пълен и всеки гледа да се изнесе, преди това да е станало невъзможно...
Но работата си е работа и освен ако не стане много напечено, няма да ни свалят Сиера Леоне от разписанието, така че хич не го и мисля.

Всъщност, Фрийтаун така и няма да го видим. Летището Лунги е отделено от града от делтата на реката, вливаща се в океана и единственият начин да се стигне до града е с хеликоптер - от онези старите, руските, ненадеждните според английските стандарти!
И май ще взема да се съглася с английските стандарти този път, защото само преди няколко месеца същия този хеликоптер се разби по пътя от Лунги до Фрийтаун и оцелели нямаше...
Слава Богу това го гледах по CNN, не от хеликоптерната площадка до летището, където е и хотелът ни ... Всъщност, "хотел" е силно казано... След почти 7 години в този бизнес и спане в 5 звездни хотели по цял свят (за сметка на компанията), този хотел тука си е направо мини-шок!
Ама аз нали съм българче - знам и 2, и 200... Колегите англичани се депресират пред очите ми. Едно уелско девойче срещна шарен гущер на рецепцията на хотела и ревна с глас... Няма да се учудя, ако компанията ни загуби още един служител...

И така, цели 3 дни ще седим в хотела до летището, нямаме право да идем във Фрийтаун - хеликоптерът ненадежден (съгласих се!), фериботът ръждясал, стар и без спасителни пояси и въобще, при сегашната обстановка - опасно било. Ами ще си седим в околността и толкова, въпреки че аз май нямам нищо против от време на време да си търся белята, ама само в определени граници...

Още с кацането в Сиера Леоне ми направи впечатление колко влажно и горещо е, все едно си в парна баня! Моята коса само това и чака, моментално се накъдря от влагата и вече почти не приличам на себе си. Въздухът се лепи по лицето ти върху слоя репелент, който уж трябва да ни пази от комарите, ама те пак си хапят, пущините! Но ги разбирам и тях - кога друг път ще опитат 2 сочни англичанки и не толкова сочна българка?