Около 200 километра дължина, на които се намират между 12 и 16 милиона население...! Това е Истанбул – икономическата столица на Република Турция и древната византийска столица на “ойкуменето” - цивилизованият свят през Ранното средновековие.

Насочваме се към един от централните търговски квартали - Лалили, където отсядаме в хотел "Вашингтон". Наблизо е джамията "Шехзаде" - принцовата джамия от ХVІ в., построена от архитекта Мимар Синан - най-големият майстор на Османската империя. В непосредствена близост се намира и акведуктът на Вален от ІІІ в.

Разбира се, първо се насочваме към едно от чудесата на Средновековния свят - сърцето на православната вяра, мястото за коронация на византийските императори, величествената и ненадмината "Ая София" - или църквата "Св. София", която днес е музей. Входът струва 16 милиона турски лири, което е около 16 лева. Влизаме със страхопочитание. След "Св. София" човек  вече не е същият...!

Недалеч от внушителната базилика се издига дворецът "Топкъпъ сарай". В продължение на четири века тук са се помещавали турските султани. Това е един впечатляващ комплекс от сгради и градини, строени между 1459 и 1465 г. Само харемът на двореца разполага с повече от 400 стаи. Най-голямо впечатление прави тронната зала, дворцовата школа, залата на завоевателя, където се намира и прочутата сабя, декорирана с три огромни смарагда и  петия по големина в света диамант. Не по-малко впечатление прави и летният султански дворец "Долмабахче сарай" - малкият Версай. Това е една забележителна сграда, невероятно стилно обзаведена, декорирана, украсена с бакара - кристал, бохемски кристал, няколко вида мрамор, злато, позлата, драперии и дърворезби. "Долмабахче сарай" не може да бъде описано, то просто трябва да се види.

Южно от базиликата "Св. София" се намира древният константинополски Хиподром - 170 метра е дълъг и 40  метра е широк. Хиподромът е заемал важно място в социалният живот на града, днес той е открит музей, в чиято южна част се извисява египетският обелиск, пред него e змиевидната колона и колоната на Константин.

Следващата ни спирка е Синята джамия "Султан Ахмед". Тя има шест минарета и е построена по повеля на султан Ахмед І за седем години -  1609 - 1616 г , където керамиката "Майолика" е била само в син цвят до ХVІІ в. Има 22 хиляди сини керамични плочки.

От другата страна на Мраморно море, в азиатската част на града има предимно жилищни сгради и тук животът е значително по-спокоен от европейската част. Тук се намира и централата на "КОЧ-холдинг". Тази част се е наричала Анатолия, което означава "Страна на Слънцето", а турците я наричат "Анадоллу" - страна на майките.

До 1973 г. единствената връзка с европейската част е била чрез кораби. При Босфора има много силни подводни течения, поради което повечето кораби си наемат местни боцмани. Не са рядкост случаите, когато капитани си спестяват парите за боцман и корабите им се врязват в крайбрежни вили и ресторанти.