След Босфора се отправяме към квартала Фенер. Името произлиза от турски - фана йер - лоша земя, защото тук има много свлачища. Тук се намира българската църква "Св. Стефан" - "желязната църква". Вълнуващо е да постоиш в тази светиня, която все още величествено се издига на самия бряг на Мраморно море и на която свенливо стои надпис на български език. Срещу църквата е старият метох. Тук се намират и най-запазените части от древния Константинопол. Стените разбира се отдавна са изгубили блясъка на някогашната византийска столица, но днес техните останки все още са живи - използвани като гръб или странична стена на къщи, магазини, кафенета - като например "Зандан кафене".

В Истанбул правилата за улично движение не важат. Всеки има свои правила, пресича където си поиска и завива, когато си поиска. Тук могат да бъдат видени хора наистина от целия свят - иранци, сирийци, американци, руснаци, сърби, гърци, българи, арменци и какви ли не още. В този град се продава всичко. Гранд пазар - "Къплъ Чършъ", с нейните над 4 хиляди сергии и магазини е само едно от местата за прословутата турска "пазарлама". Известната и у нас, и придобила популярност под името "Капалъ чаршия", е построена през 1461 г. - само 8 години след превземането на Константинопол от султан Мехмед ІІ Фаатих. Тук могат да се видят продавачи на всякакви източни сувенири, а така също и да се потърси компания за през нощта, което се осъществява на "Ябана сукак" - улицата за чужденци, където освен красиви момичета от всички раси, се търсят и "красиви момчета" - една екзотична традиция, която има богата предистория и не по-малко богато настояще...!

Който и канал по телевизията да включите, навсякъде има турски песни. "Крал канли" непрекъснато излъчва изпълнения на популярните Ибрахим Еркал, Гюл Йонен, Ханде Йенер, Кърач, Халюк Левент и Нъхат Доган с хита му - "Бир милион".

В Истанбул се намира най-старата подземна железница в Европа, която минава под богаташкия квартал "Тексим" - сърцето на съвременния град. Тук е и най-малкото метро - третото по давност в света, след това в Лондон и Ню Йорк. Тук се намира и най-голямата автогара в Европа - на четири нива - две под земята и две над земята. Именно в Истанбул се намира и последната европейска ж.п. - гара, като от другата на страна на Босфора е първата азиатска ж.п. - гара и линията - Истанбул - Дамаск. Тук е и един от най-престижните университети в региона - Босфорският университет, основан през 1973 г. - продължител на Робърт колеж.

Всичко това е Истанбул, град, който не може да бъде описан, град на миналото, на настоящето и на бъдещето.