За първи път чух за Торино като център на бялата и черната магия една вечер, докато се разхождахме край По, а над нас висеше като изрисуван в звездното небе хълмът с църквата на капуцините. Заедно с Лион и Прага, Торино се смята за място на доброто и свещеното - бялата магия, а с Лондон и Сан Франциско - на сатанинското и дяволското, а именно на черната магия. Странно и малко смешно е как е възможно един и същи град да бъде център на две крайности, на две противоположни сили, които са в постоянен конфликт една с друга! По въпроса съществуват множество публикации, книги, научни изследвания. Едни вярват в истинността на фактите, а други ги смятат за митология.

Оставям на вещите лица да преценят къде е границата между действителното и свръхестественото. Лично аз приемам темата, така както я приемат по-голяма част от жителите на града - с любопитство и малко насмешка.

Торино е приет в целия свят като магическо място по различни причини, между които множеството символични фигури на дракони, кучета, лъвове, разположени на различни места по площади, улици, църкви, градини и мостове. Не на последно място географски се намира на кръстопът между двете реки По и Дора, които се приема, че представляват слънцето и луната.

За вярващите в тези способности най-важното доказателство за магията на града е, че Торино се намира на точката на пресичане на т.нар. синхронични линии. Това са множество линии и канали на енергия, които обхващат цялата планета и чието присъствие може да бъде усетено само от хора, надарени с паранормални и свръхестествени способности. Китайците наричат тези линии "гърба на дракона".

За възникването на Торино като населено място има исторически факти и данни, но и множество легенди и митове.

Най-интересната от легендите, по мое мнение, е за египетския принц (фараон) Еридан (Eridano), който е бил смятан за брат, полубог, на Озирис. Говори се, че този принц напуснал земята си след безкрайни проблеми и препирни с кастата на свещениците (съчердотите) и след дълги пътувания открил едно изоставено селище (смята се, че е създадено от келтите) в близост до реката По. Тя му напомняла много за родния Нил и Еридан решил да се установи там, създавайки Торино.

 Говори се, че това се е случило през XV век преди новата ера, т.е. векове преди да възникне Рим и великата римска империя. Като потвърждение на тази легенда учените привеждат в доказателство факта, че краткото (галено) име на Торино, което се използва е Toro, което на български означава бик, а бикът е бил свещеното животно на древните египтяни. Той е почти навсякъде днес - символ на футболния отбор, символ на града, множество фабрики и фирми го използват също, накъдето и да се обърнеш, виждаш този бик, изправен на задните си крака.

Истинност или случайно съвпадение с легендата?!

В един сайт, посветен на темата, попаднах на думите на Папа Джовани Паоло II (Папа Йоан Павел II) при визитата му в Торино, който казва: "Торино е един град на светци и лъчи, т.е. където има светлина, надзърта и демонът"...

На това мнение са и всички защитници на идеята за града - център на бялата и черната магия, защото, според тях, когато съществува едното, то не може без другото. Така както, макар че всяко изобретение или новост е създадено, за да улеснява, за да подобрява, то после неминуемо носи със себе си и негативни последици...

Искам обаче за момент да се откъсна от "легендарната" и повествователна част на изложението си, за да приведа малко научни и исторически факти и данни, които по мое мнение предлагат различна визия за града. Макар че едва ли може да се сравнява с вечния град Рим или със столицата на романтиците - Венеция, Торино носи не малко исторически "багаж" и красота и си заслужава, както да бъде посетен, така и преди всичко да бъде опознат и популяризиран.

Торино, освен че е първата столица на обединена Италия, винаги е бил център на идеи и новаторство.

Първият съществуващ автомобил се ражда като трансформация на една карета от царския двор, снабдена с парен котел, работещ с въглища, с която капитан Вирджилио Бордино е направил обиколка на пиаца Кастело на 07. 05. 1854 година. Първата италианска самолетна линия с хидроплан е била Торино - Венеция - Триест. Първата телевизия - Rai TV, кинематографията, телефонната индустрия, модата, сладкарството и шоколада, както и много други дейности и открития са се родили в Торино, за да се трансферират по-късно по целия свят.

Не на последно място, когато пиете едно "Мартини" може би не си и представяте (а дали и въобще ви интересува?!), че то е създадено тук и все още фабриките за производството му се намират в близост до Торино (в рамките на около 100 километра от града). Същото важи за бонбоните "Рафаело", "Киндер сорпреза", чийто производител е Фереро Роже, за кафето "Лаваца", не на последно място и "Робе ди Каппа", чийто пуловери и спортни екипи сме носили почти всички (естествено в последствие разбрах, че не тези с оригиналната марка, но)...

Ето защо, сумирайки по-горе посоченото от мене, Торино се смята за нещо като лаборатория на доброто и на лошото, в смисъл град, който е създал много и е люлка на редица новости, които според мирогледа и личното възприятие могат после да се възприемат и с положителната си страна и с негативните си ефекти...

Жалко само, и го твърдя като чужденка, приела Торино за втори роден град, че голяма част от, нека ги наречем "изобретенията", са напуснали люлката си и дори самите италианци не знаят и не се интересуват откъде води началото си телевизията или шоколада, а го приемат като даденост, но това е друга тема...

За да спазя още малко от историческата фактология, ще спомена също, че в много текстове се твърди, че Торино някога е бил посещаван от Овидий, Пилат, Нострадамус, Казанова...