03.30 часа - алармата на GSM-а звъни. Навън е тъмно и ужасно рано. Ставам трудно, чудейки се защо по дяволите трябва да ставам. Изведнъж имам проблясък - днес заминавам за Лисабон и трябва да хвана самолет от аерогарата в 6.05 часа. Е, няма как - хващам багажа, викам такси и ето ме на летището.

  

4.20 часа - още няма почти никой тук. Защо, по дяволите, искаха толкова рано да съм тук - в инструкциите пише да се явим на летището два часа преди полета. И аз нали пътувам в чужбина за първи път и им повярвах. Е, ще почакам - какво да се прави. Мисля си какво ли ме очаква - за Лисабон знам само че е столица на Португалия, че бил най-ветровития европейски град и че няма директен полет София - Лисабон, а трябва да се прекачвам на Франкфурт.

Времето минава някак неусетно и ето ме в самолета на Луфтханза. Оказва се че самолетът е пълен и излитаме по разписание и с немска точност - в 6.05 ч. Толкова е хубаво да гледаш земята от птичи поглед и да виждаш облаците - бели и пухкави на една ръка разстояние. След около 2 часа кацаме във Франкфурт. Ужас - тук трябва да чакам около 5 часа до прекачването за Лисабон. За щастие имам спътник, който познава Франкфурт и любезно предлага да се разходим по река Майн, за да видим франкфуртското сити с високите модерни сгради на банки и красивите стари готически катедрали до тях.

9.00 часа франкфуртско време - след като се преборихме с автомата за билети за метрото срещу 3.55 евро си закупихме еднопосочен билет до ситито. Стигаме за около 15 минути до централната им гара и веднага хукваме да разглеждаме. Едва 19 септември е, но тук е студено и германците ходят с шапки и шалове. Слънцето само щипе. Невероятно е съчетанието между стари и нови сгради.

Разхождаме се по река Майн и за да се стоплим решаваме да седнем да изпием по един чай. Заведението е приятно, чаят е разкошен - истински сушени плодове в пликче. Наоколо по масите седят мъже в костюми с лаптопи, които не откъсват погледи от екраните. Не ни се тръгва, но вече е време да се връщаме обратно към летището, за да не си изпуснем самолета до Лисабон.

Летището на Франкфурт е огромно - имам чувството, че ще се загубя тук - има толкова много гейтове. Оказва се, че нашият е последен - вървим и сякаш все не го стигаме. Е най-сетне сме там където трябва и се качваме в самолета - той се оказва огромен и пълен. Много туристи от Западна Европа отиват за няколко дни на почивка до Лисабон.