Всичко започна така. Затова, защото - Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.

Пътуваме, какво да ви кажа? Обичаме да пътуваме, аз обичам да шофирам особено извън България. Не че не харесвам България. Просто у нас трябва да си нащрек 120% за дупки, наглеци и хитреци. Даже понякога си мисля, това е божията справедливост. Страната не може да е красива пък и пътищата да са добри и безопасни - твърде много ще ни дойде. Та пътуваме София Грац - 980 км. някъде. Тръгваме към 5.30 сутринта, винаги тръгваме рано. Не е много умно защото пътят е дълъг и е добре да си отспал. Да ама не, уж предната вечер лягаме рано, но не може да се заспи от вълнение, мисли и напрежение. Както и да е сега имам втори пилот в колата, госпожицата. Кара вече уверено, дори си позволявам да дремна. Минаваме без проблем границата и вече сме във пътешествието. Динари съм купил от София, после се разбира че това не е нужно защото кредитните карти си вървят по сръбските магистрали без проблем. Да ви разкажа за подготовката. Наистина се подготвихме сериозно. Още щом приключи миналогодишното пътешествие - Италия и Гърция, за което всички помагахте, се знаеше че ще има ново. Направихме през годината няколко кратки пътувания, до Ситония, Босилеград, Тасос, но всичко това беше тренировка.

Избрахме Испания заради испанския на госпожицата /старо обещание/, че щом завърши с испански ще отидем да го поупражняваме. Пътят до там реших да го накъсаме, защото е немислимо никога да не сме ходили във Швейцария и да я подминем транзит, това се оказа валидно и за Франция и изобщо. Така обаче се оказа че пътуването не може да стане под 18 дни и това в нощувки доста раздува бюджета. Така започнахме да търсим варианти и полека лека научихме за съществуването на едни чудесни идеи - www.hospitalityclub.org и www.coachsurfing.com регистрирахме се и започнахме да четем. Оказа се че всичко това работи. Няма да описвам тези два сайта, повечето то вас ги знаят или са членове там. Идеята наистина е велика, от град на град създаваш приятели, отиваш при реален човек, а не в туристически поток. Живееш като него и опознаваш отвътре и страната и хората, с пълна сила важи правилото във Франция прави като французите. С много писане /повтарям - много/ и питане успяхме да получим 13 покани за нощувка една от www.coachsurfing.com останалите от www.hospitalityclub.org. Това си е преизпълнение на плана. Посещаването на непознати хора рязко усилва тръпката. В подготовката влизат подаръци, в колата има 4 кашона вино, 8 бурканчета лютеница /трябва да поискам процент от Олинеза за промоциите, които направих на международния пазар /23 мускалчета, около 8 комплекта ръчно плетени терлици от съпругата ми, а също и ръчно плетени шапки и бродирани покривки в традиционни наши мотиви. 20 диска с българска народна музика много мартеници, също хоум мейд, 10-тина шоколада Своге/ и от тези ще поискам процент/ и един сак с рекламни материали за България.

Имам голяма кола, Ланчиа Капа комби, събира много, вервайте ми, но като добавиш и 3 стека вода, 3 бутилки нашенска гроздова /мале каква носталгия щеше да ме мъчи ако я нямаше/ малко храна, спални комплекти - задължителен атрибут в подобни гостувания, дрехи и за плаж а и за Матерхорн, накрая колата ми се вижда като Миникупър. Ама аз в тъмна доба я товарих - да не ми се смеят съседите. Единствените митничари, които проявиха някакъв интерес бяха словенските. Пословично надути, направили идиотска опашка от коли на словенско хърватската граница един от тях поиска да вдигна капака и като виде как се отвори като тапа на шампанско веднага подви опашка и се прибра в кабинката. В Хърватска направих грешка като заредих и поисках да платя в евро отрязаха ми главата. После никъде по-нататък не сипах толкова скъпа нафта. Някои съображения: На магистралите задължително са по-високи цените на горивата и на храната. В покрайнините на градовете може да се зареди с драстична разлика в цената.

След предишното ни пътешествие сме задобрели много. Намирам нощувки на цени от 15 до 25 евро на човек. Колкото е по-голям градът толкова по-големи възможности да намериш ниска цена, има. В Барселона от сайт http://www.loquo.com/ може да наемеш квартира на много добра цена. Тук ще оставя няколко полезни линка за намиране на прилични нощувки (вж. края на статията, бел. ред.)

Успях да навия брат ми даде една от неговите високо технологични играчки IPAQ на HP, който ще използвам за GPS навигация и интернет. С това нещо успявам да загубя три дни и три нощи докато го науча да работи и инсталирам и конфигурирам програмата IGO MY WAY, която ще ни води по пътя. Отдавна не харесвам продуктите та Хюлет и Пакард, но сега съвсем затвърдявам това си мнение.

Сдобивам се със Швейцарска винетка от един приятел, който сменя стъкло на колата, и която важи за цяла година. Пустите му баровци не продават по-малко от година може за ден да минеш все тая 60 франка. Австрийска се купува прилично за 7 и половина евро за 10 дни. Обаче не важи за всички тунели, на някои се плаща. В Австрия обаче пътищата са такива, че ти се плаща от сърце, равни, безопасни, маркирани, то като минеш през 12 километра тунел осветен, вентилиран едва ли не парфюмиран просто си даваш сметка колко струва подобно инженерно съоръжение без много мъка си плащаш. Общо взето пътуването с кола е сериозен разход. Моята съпруга води бордови дневник, записва всичко. За дизела ясно, ама останах с усещането че за такси по магистралите са ми взели повече от половината на горивото. Като се добави паркинг и бюджета расте неимоверно. Ако не сте поне трима в колата направо си купувайте самолетни билети. То сега няма да мрънкам, още отначало казах обичаме пътуването, аз карането даже и по магистрала, е италианският трафик малко ме поизнервя ама се преживява. Пък и свободата Санчо... Нали тъкмо него отиваме да видим отблизо. Така де, исках да кажа, че подготовката си е важна. Вложихме много енергия и четене в нея и горе долу успяхме да го направим със същия бюджет, с който миналата година направихме 10 дневно пътешествие за 3.500 км.

Стигаме Грац в 17.30 местно време, намираме адреса с Джи пи еса като по чудо. Той така и не можа да се справи в хърватско -словенско та ни увикваше Turn back when possible - На мен ще каже той. Ама в Грац нали е Австрия всичко си работи. Не знам как го правят. Защо не хвърлят фасовете си по земята също остава загадка. Нашата домакиня от НС ни отстъпва цял етаж, оказва че ние сме първите й гости. Отпраща ни на разходка и казва точен час за вечеря. Австрийска работа. Снимам квартала и градините, търсим старателно някоя занемарена, да ама не. Преди имахме къща в София, когато бяха живи бабите ни течеше съревнование коя градина ще покаже по хубави цветя, кой двор ще е по-подреден. Не бяха чак така подстригани, но бяха красиви. Така де, ама това изчезна, умря, изпари се и сега по къщите, които останаха се търкалят купища боклуци и стари коли. Питам даже нашата домакиня и абе дали не ги пердашат от време на време та така подържат? Първа вечер, пием българско вино, мислех че сме уморени, не е така - пътешествието ни зарежда.