Анси, Анси ле ву. Еех френска работа. Нашите приятели там са хора на наша възраст които живеят извън града в къща на поляна - правилното място за живеене по европейските стандарти. Страхотно мили и интелигентни хора. Учат италиански, пътуват, гребат в езерото /казах ли ви че пак има езеро - Анси/ имат 4 сина и 4 внука. Започваме с вино и сирене, после френски салати и т.н. След това ние хукваме да гледаме Анси, а те имат урок по италиански. По-късно вечерта продължава с пай и ракия. Абе, френска кухня. Бива си я. Изискана работа са французите като нашите домакини.

Анси - много красив град разположен на едноименно езеро. От 40 години насам има построени над 160 колектора за пречистване на водата. Сега дъното на езерото се вижда и нощем. Хората се къпят спокойно, сигурно и пият от нея. А има няколко града по бреговете му. Градът има река, която тръгва от езерото, хитрите французи /да скрият кашкавала в наденицата/ са разделили коритото на няколко канала и са си направили една сладководна Венеция. Много е красиво, много внимание е обърнато на парковете и каналите, няколкото стари крепости го правят още по романтичен.

Закуска на тревата. Пием кафе и отново на Запад. Този път участъка е 740 км. Направо от Горна Савоя - източна Франция до Аквитания - Западна. Нашият град е Марман /Marmande/ Никакви експерименти с маршрута само магистрали и здраво газ. Френските тоалетни еее, голем кеф. То чисто, свети, аромати, кърпи, душове, че О'де тоалет пуска една джаджа. Стая за преобличане на бебета, отделна тоалетна за инвалиди. Разбирам защо не ползват храстчета покрай пътя.

Марман, пристигаме навреме, намираме нашите домакини. Много интересни хора, напуснали Париж и занимаващи се със свободно изкуство. Купили са огромна старинна къща в този интересен прованс. Марман е много различен, в него има нещо африканско, романско. Никъде не се пуши, възхитени сме. Искаме във Франция. В София не можем едно заведение да намерим където да си побъбрим с приятели без да ни тровят. И за кметовете би било полезно, градчето има 9 фонтана. И работят. Градът се намира на река Гарона, припомняме си „Без дом" и снимаме реката. Домакините ни подаряват домати в различен цвят - гордостта на Марман. Оказват се невероятно вкусни. Нашите родни домати бързат да се присъединят към европейските - розови тенис топки.

Потегляме на Юг - сега спокойно по страничните пътища Сан Себастиан е близо. Пътищата извън магистралата са приказни. Кленови сводове създават усещане за спокойствие. Окосени ливади, горички, много красиви къщи. Умеят да се забавляват хората.

Някои съображения: повечето хора с които се запознахме не са по-богати от нас, но всички живеят по-добре. Повечето живеят под наем, но животът им е по-сигурен. Ние тук които ревем за мизерията, разхищаваме и разсипваме богатствата си. Вижда ми се тъпо.

Испания, упорито ръкомахаме някой да ни забележи на френско-испанската граница, но не би. Язък ни за големите паспорти. Пфу, нема кой да те гледа подозрително да разрови бельото, да мушне отвертка в кесията с кюфтета. Въздъхваме по соца и отминаваме. Пристигаме в Сан Себастиан съвсем по график. И хукваме на плаж. На океана. По-малко солен е от средиземното и много спокоен.

Ех Атлантик. Плувам в захлас. Бях чел някъде, че там било рай за сърфистите, съмнявам се. Сан Себастиан има два залива и двата много затворени. В момента е като тепсия и едва ли може да има добра вълна за сърфистите. Може пък някъде наблизо из Бискайския залив да има. Мацките мързелуват на слънце. Топнаха крак, близнаха и казаха - Океан, не е много солен. Егати отношението.