След хотел "Имарет" калдъръмите ни водят до сградата, където се е помещавала българската полиция през 40-те години на миналия век. Днес тя е гимназия. Трудно разчитаме надписа на гръцки и докато сричаме, отсреща ни пресреща българска реч. Една продавачка на сувенири ни разказва на чист български език за историята на Кавала. Това е гръцката Ривиера. Не, отказва ни да я снимаме, така и не разбрахме защо...Срамежливо и кротко навито на сергията се кипри и българското национално знаме. Вълнуваме се...все пак и тук е била България. На връщане срещаме познати, с които месеци на ред не сме се виждали, но ето че именно тук , в Кавала, се видяхме. Вървим отново по посипаните с паднали нарове калдъръми, бързаме към акведукта Камарес. Погледът ни се подпира в табела, сочеща на изток-"Konstantinoupolis - 460 km".

Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През ХV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Залезът настъпва неусетно и съвестно ни отвежда към граничния пункт, откъдето пътят, който силно наподобява лунен пейзаж, продължава към магнетичния Мелник-богоизбраният град. Настаняваме се уморени и изпълнени с впечатления. Мелнишкото вино подпалва сърцата ни с неподозирана до тогава жар. Както се пее в песните из Македония и пеем, и пием... Нощта прегръща най-малкия град в България в ледената си прегръдка. Светлините гаснат една по една, печките грижливо ласкаят стаите, пълни с гости и туристи. Така завършва този ден.

Рано призори на следващата сутрин вече сме на крак. Очакват ни Рупите и Роженският манастир-две незабравими преживявания. От Рожен може да се види цялата шир наоколо - побеляла от времето и сияйна във величието си. Манастирът ни посреща със своята строгост-застинал в пространството, притихнал, уникален, незабравим. От там до Рупите стигаме сравнително бързо.

Първото ни впечатление е, че тук температурите са драстично по-високи от тези при Роженския манастир, където от чистотата въздухът миришеше на сняг. Кожух планина услужливо е "открехнала" минералните си извори, като че ли за да стопли измръзналите ни души. Покланяме се на гроба на пророчицата Ванга, с нетърпеливо любопитство гледаме запазената стая в къщата й и се подготвяме, заредени с енергията на това космическо място, да се върнем.

Пътят назад е дълъг, но спомените ни са достатъчно силни, за да ни държат будни. За едно денонощие и половина изминахме много километри. Видяхме много красиви места, ще се върнем при тях, когато можем,...ще се върнем, защото отново си обещахме!