На море през ноември...! Да, това е възможно, стига човек да е достатъчен ентусиаст и авантюрист. Разстоянието от София до Кавала е около 350 км. и след едно не дълго пътуване през равнината на Егейска Македония, зад хълма се открива невероятната гледка към Егейско море.

Да, гледката наистина е невероятна, защото цветовете на това море са магически. Това е така, не само защото ние като българи изпитваме носталгия към огнените залези над спокойната синева на о. Тасос, но и защото тук морето свети, светлината му е особена - от романтичното бледосиньо зарево, до тъмносиньото очакване на пищната вечер. Да, някога дядовците ни са вдигали наздравици с драмска ракия по тези места, днес тук отново се носи ароматът на море, драмската ракия е хит, само че историческото време е друго. Какво да се прави, до сега никой не е успял да победи нито времето, нито историята, а иначе опити не липсват!

Казаха ни, че през прохода към Гоце Делчев е по-близо...може и да е така, но там ни посрещна невероятна снежна буря. Наложи се да се върнем до Симитли и от там през Сандански да тръгнем към Кулата. Вместо през ГКПП-Ексохи, влязохме на територията на Република Гърция през ГКПП-Промахон. Минаването през границата вече е въпрос на минути. Времето на километричните опашки вече е история. Днес и от двете страни на границата успокояващо стои надписът "EU", който говори, че и от двете страни живеят равноправни хора, които могат да си ходят на гости, без визи, без ограничения, без каквито и да било пречки и когато си поискат. Пътят ни е скучен, леко се ободряваме, защото вече не сме в България и се вълнуваме, но очакването все още е заредено, защото предстои крайната ни дестинация - Кавала.

Старите имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец. Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на 7 век пр.Р.Хр. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като „врата" към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр. Хр. започват да се секат монети с лика на Горгоната.

Паркираме колите точно на пристанището. Погледът ни почти мигновено е пленен от надвисналата над морето крепост. Тръгваме уверено нагоре по тесните улички, които на всеки ъгъл пазят боя от автомобилите, дръзнали да се изкачват по тях. Градът много наподобява Търново. Малките улици много често свършват или в двор на къща, или просто стигаме до прозорец на нечий дом и не можем да продължим. Успяхме да стигнем почти до крепостта, но не можахме да я докоснем. Видяхме обаче луксозния хотел "Имарет", който някога е бил истински приют за бедни към джамията, тоест - имарет. Днес той никак не е приют за бедни, защото наемането на един апартамент за едно денонощие струва 1600 евро! Това определено не е по джоба на всеки. Магазините са навсякъде, марките валят в съзнанието ни, примамват ни, изкушават някои от нас дори да се лишат от обиколка на историческите забележителности. Е, "Zara" има и у нас, когато обаче блузата, или полата са от Кавала, като че ли стойността им е по-висока.