Из галерията...

RSS Feeds

Начало arrow Европа arrow Кавала - гръцката Ривиера на Балканите
Advertisement
Кавала - гръцката Ривиера на Балканите Печат Е-мейл
Автор Венцислав Жеков   
четвъртък, 15 ноември 2007

След хотел "Имарет" калдъръмите ни водят до сградата, където се е помещавала българската полиция през 40-те години на миналия век. Днес тя е гимназия. Трудно разчитаме надписа на гръцки и докато сричаме, отсреща ни пресреща българска реч. Една продавачка на сувенири ни разказва на чист български език за историята на Кавала. Това е гръцката Ривиера. Не, отказва ни да я снимаме, така и не разбрахме защо...Срамежливо и кротко навито на сергията се кипри и българското национално знаме. Вълнуваме се...все пак и тук е била България. На връщане срещаме познати, с които месеци на ред не сме се виждали, но ето че именно тук , в Кавала, се видяхме. Вървим отново по посипаните с паднали нарове калдъръми, бързаме към акведукта Камарес. Погледът ни се подпира в табела, сочеща на изток-"Konstantinoupolis - 460 km".

p1140588.jpg

Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През ХV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

 

Залезът настъпва неусетно и съвестно ни отвежда към граничния пункт, откъдето пътят, който силно наподобява лунен пейзаж, продължава към магнетичния Мелник-богоизбраният град. Настаняваме се уморени и изпълнени с впечатления. Мелнишкото вино подпалва сърцата ни с неподозирана до тогава жар. Както се пее в песните из Македония и пеем, и пием... Нощта прегръща най-малкия град в България в ледената си прегръдка. Светлините гаснат една по една, печките грижливо ласкаят стаите, пълни с гости и туристи. Така завършва този ден.

p1140696.jpg 

Рано призори на следващата сутрин вече сме на крак. Очакват ни Рупите и Роженският манастир-две незабравими преживявания. От Рожен може да се види цялата шир наоколо - побеляла от времето и сияйна във величието си. Манастирът ни посреща със своята строгост-застинал в пространството, притихнал, уникален, незабравим. От там до Рупите стигаме сравнително бързо.

p1140798.jpg 

Първото ни впечатление е, че тук температурите са драстично по-високи от тези при Роженския манастир, където от чистотата въздухът миришеше на сняг. Кожух планина услужливо е "открехнала" минералните си извори, като че ли за да стопли измръзналите ни души. Покланяме се на гроба на пророчицата Ванга, с нетърпеливо любопитство гледаме запазената стая в къщата й и се подготвяме, заредени с енергията на това космическо място, да се върнем.

p1140821.jpg

Пътят назад е дълъг, но спомените ни са достатъчно силни, за да ни държат будни. За едно денонощие и половина изминахме много километри. Видяхме много красиви места, ще се върнем при тях, когато можем,...ще се върнем, защото отново си обещахме!



 
 
  
За да изпратите пътепис или ако искате да получавате известие за най-новите пътеписи, пишете ни на:
infodisagi.com
  
  
 

Знаете ли, че...

… първият автобус в Париж (1662 г., изобретен от Блез Паскал) бил теглен от коне и превозвал 8 души и се движел на интервали от няколко минути...
 
 
Използването на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида