След кратко пътуване пристигнахме в туристическия град Ливингстън, на 11 км от водопадите Виктория. Отседнахме в "Замбези Уотърфронт", който се намираше на 5 км от водопадите. Тази област, независимо дали сте отседнали откъм Зимбабве или откъм Замбия се е превърнала в любимо място за пристрастените към високия адреналин, подобно на град Куийнстаун в Нова Зеландия. Възможностите за развлечения тук включваха рафтинг, скокове с бънджи, катерачески турове, каране на каяк, полети с хеликоптер, яздене на слонове и т.н.

Щяхме да останем тук 3 дни и честно казано нищо от изброеното не допадна особено на Ким и на мен, главно заради прекалено надутите цени. Накрая все пак всичко се нареди. Прекарахме един следобед, разглеждайки водопадите, които с право са определени като едно от седемте природни чудеса. Как да ги опиша  - представете си един огромен водопад! Това казва почти всичко. Толкова много вода и пръски, които се извисяват над 108 метровия пад на водопада, че често се виждат и от самия град Ливингстън. Тези пръски също така означават, че за да снимаш трябва да се гмурнеш в този душ, да направиш няколко снимки, след което отново да излезеш. Ако не си добре екипиран с водонепромокаеми дрехи ставаш вир вода, но това все пак не е толкова лошо тъй като времето обикновено е много топло.

На залез слънце Ким ми позира като модел на ръба на една скала точно над водопадите. Тя медитираше докато аз правех снимки и двамата бяхме доволни. Самото слънце беше замъглено от пръските поради което светлината непрекъснато се сменяше и водеше до прекрасни ефекти. За вечеря ядохме пиле с къри, което беше един добър завършек на деня.

За последния ни ден бяхме запазили сафари с кану по горната част на река Замбези (над областта на водопадите). Използвахме дървени лодки вместо надуваеми. Както каза гидът, ако човек иска да се научи да управлява кану трябва да го  направи в река Замбези - всички тези крокодили и хипопотами със сигурност те държат концентриран в това да не допуснеш преобръщане на кануто. На това сафари бяхме само ние, един ирландец и водачът ни. Прекарахме сутринта по-спокойно, като от време на време се пускахме по някои по-лесни бързеи, но които ставаха все по-трудни тъй като пълноводието причиняваше водовъртежи и силни течения. Трябваше да се движим между островите и достатъчно далеч от хипопотамите, които бяха много. В един часа оставихме ирландеца, който имаше други ангажименти, а и ни се струваше, че трябва да обядваме там. Но тъкмо слязохме от лодката и водачът ни каза - „Хм, вижте този хипопотам по средата на канала...а и другите 3 ето там." И наистина каналът, който беше около 60м широк беше блокиран от двете групи хипопотами. Не ми беше ясно как бихме могли безопасно да минем покрай тях.

Водачът ни натовари обяда на лодките. Обясни ни, че никога не трябва да се минава между 2 групи хипопотами - самотният хипопотам можеше да е мъжкият, а другите можеше да се окажат женските му. Щяхме да минем бавно покрай самотният хипопотам, като се придържаме близко до брега, за да видим как ще реагира. На водачът ни му отне известно време да ме убеди в плана му, но в крайна сметка отплавахме. Неговото кану беше отпред, а ние зад него на известно разстояние. В момента в който той се изравни с хипопотама, хипопотамът се гмурна за около 20 секунди, след което отново се появи на повърхността. Изглежда това беше сигналът, който нашият водач очакваше и ни даде знак да се приближим към него, като ни посочи да отбием кануто в малко заливче между сушата и хипопотама.

Водачът ни започна да удря с греблото си отстрани по кануто. Хипопотамът се потопи, ние затаихме дъх, но когато отново изплува хипопотамът се беше отдалечил от нас. Той повтори това няколко пъти. След като хипопотамът се беше отдалечил на около 25 метра водачът ни даде знак и ние загребахме бързо. След като преминахме и следващата група от бързеи се отпуснахме и си поехме дъх, но точно тогава осъзнахме, че стоим лице в лице с един крокодил.... но изглежда никой тук не се притеснява за крокодилите.

Отправихме се към мястото, където щяхме да обядваме и тъкмо когато адреналинът ни беше поспаднал внезапно водачът ни каза „Гребете бързо" и ни посочи към брега. Един друг хипопотам се криеше под сянката на едно от дърветата и очевидно е имало и още два до него, които ние не бяхме видели.

Обядът беше фантастичен. На връщане от острова забелязахме един голям слон да се къпе от страната на Зимбабве. След като се приближихме видяхме, че има група от около 7 слона до които се приближихме доста близо и наблюдавахме. След като слоновете си тръгнаха ние отново отплувахме покрай брега на реката, като наблюдавахме рояците малки птици, които бяха дошли да пият вода.

По време на последния ни км от плаването си отворихме по една бира и просто се наслаждавахме на слънцето и на пейзажа около реката. Идилия.

Като цяло в Замбия ни беше доста интересно като единственият недостатък беше някакво стомашно разстройство, което почти всички хванаха. И друга забележка: единият от водачите ни ми обясни, че горките животни често се чувствали подобно на нас - горките чужденци, които постоянно бяхме преследвани от улични търговци... но поне ние можехме да им кажем "чупката", докато на някои от животните явно им беше трудно да ни внушат това. Слоновете се справяха най-добре.

превод: Дисаги