Лайното от як („гобар") е нещо свещено в Хималаите. То е живот, топлина, съкровище. То е голяма радост, ако го откриеш, и голяма мъка, ако го настъпиш. Днес научихме няколко интересни неща за тези специални лайна.

Оказва се, че има точно определен период за събирането им. Пада се някъде от началото на септември, след края на мусоните до към началото на октомври - времето, през което яковете слизат на по-ниско и се подготвят за зимата. В този период се наемат специално обучени професионалисти, които всеотдайно се разхождат около хълмовете и между яковете по цял ден и събират лайната в плетени кошове. Да си събирач на гобарите е една от достойните професии по тези височини. Самото събиране си е цяло изкуство.

Защо ли, ще попитате вие. Ами защото цял ден разхождане напред назад над 4200 метра е изморително, да не говорим че трябва да носите и пълния кош с гобарите. За повечето от нас това е равносилно на подвиг.

Събирачите на лайна, които бяха наети на работа в лоджията, бяха едни от най-добрите в района. Те бяха две момичета, които по цял ден щъкаха напред назад, все с пълни кошове се връщаха и все бяха весели. По нищо не личеше да са изморени. След доходоносното събиране на гобари те засядаха в градината и започваха весело да сортират "ценностите". Междувременно си приглаждаха косите, бъркаха си в носа и все неща, които само подобряваха тяхната имунна система. Илиян заподозря че може тайно и нашата имунна система да подобряват защото тези две момичета отсъстваха от столовата винаги когато трябваше да ни направят нещо за хапване.

След като се съберат, лайната се подреждат в специални форми и се разстилат в градината за да съхнат. Ако са още много "влажни" със засилка се пльосват на мястото на някоя дупка в каменната ограда. Красота е да слушаш тоя звук - „пльок".

Когато лайното е достатъчно сухо то се премества в специални торби от зебло и се използва като гориво в студените вечери. Именно във Фериче имахме възможност за първи път да се насладим на топлина, която отделят тези лайна. Обикновено лайното е голямо, та се налага да се разчупи на две, за да се вкара в печката. Едно цяло лайно топли качествено повече от час. И миризмата в стаята не е ужасна, както може би очаквате. Мирише на оня вид храст на който се натъкнахме за първи път над Намче Базар. Предполагам се досещате защо - това е единственото по-сочно нещо, което става за ядене от яковете и което те обожават да хрупат.

Лайната имат и множество други предназначения, освен за гориво. Може да ги използвате за наторяване. Ако поради някаква причина се окаже, че не са достатъчно качествени за отопление просто ги сритвате в някой ъгъл на градината и там засаждате цвете или картоф.

Съществуването на гобарите има и още едно полезно последствие. Не се изсичат горите в по-долната част, за да се използват за отопление в по-горната. Може да се каже, че гобарът е дар от якове с цел запазването на природата в района.

Поклон пред яковете и техните лайна.