След всички тези вълнуващи неща, които научихме днес трябваше да се разходим малко в района наоколо, за да се освободим от обзелата ни еуфория и натрупан адреналин. Сутринта времето беше доста ясно така че успяхме да разгледаме подробно района. Оказа се, че не е толкова скучен, колко ми се стори вчера. Даже май е доста красив.

Разходката беше до близката поляна и обратно. Падаше се към 300 метра изкачване като след това се откри идеална гледка към АмаДаблан. Този път от друг ъгъл.

След разходката Илиян реши да се изкъпе в банята. Аз останах да си чета в лятната кухня, само дето от време на време ми се счуваше, че някой крещи. Ама с тоя вятър навсякъде около нас можеш ли да го разбереш.

По едно време Илиян се появи. Изглеждаше по-скоро като попарен отколкото като освежен. Ето и неговата история: За да се пусне топлата вода специален човек се качва на покрива и започва да настройва топлата и студената вода. Само че тоя човек явно за първи път пробва теоретичните си знания на практика, защото отначало водата била вряла и Илиян само крещял "Туу хот, Туу хот!" (от англ. „твърде горещо!"), а после оня човек взел че пуснал само студената водя и Илиян закрещял с нови сили друга мелодия: "Туу колд, туу колд!" (от англ. „твърде студено!"). С други думи - вземането на душ било пълен провал. И явно не ми се е счуло че някой крещи на умряло. Така че изводът за днес е - дори и да разполагаш с най-добрата техника в района, липсата на квалифицирани специалисти може да провали брилянтния ти план.

Довечера съм замислил да се нахраня доволно и да спа като пън, защото утре потегляме за Лобуче и не се знае дали ще можем да спим там или ще се наложи по нощите да се връщаме отново тук.

Край на 6-та част.

(бел.ред. Следващата глава ще се публикува в Public-Republic)